|
|
| Тема |
 Начало... |
|
| Автор | Crazy Wolf (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 15.05.02 00:48 |
|
|
|
Първата част на смъртта започва с раждането; смъртта е само последната му част.
Тази тема е доста невъзприемчива за обрамченото с псевдохристиянско възпитание българско население. За това не се говори.
А е толкова просто... За да разцъфне плодът, семето трябва да загине...
Рожденият ден е денят на смъртта. Пътешествието вече е започнало...
По отношение на раждането не можем да направим нищо - то вече е факт.
Единственото, което можем да направим, е по отношение на смъртта. Но каквото направим по отношение на смъртта, то ще повлияе и върху раждането.
Родили сме се безсъзнателни не по-друга причина, а защото сме умрели безсъзнателни... Sorry!
Не съм казал нищо "свое", това е само Ошо ("Тук и сега")... и все пак... всичко това е и по своему "мое"...
Пожелавам ви приятно умиране!
Някои индиански племена имат един (любим за мен) израз преди битка (със себе си?):
"Днес е един прекрасен ден за умиране!"
Бих го допълнил:
"Всеки ден е прекрасен за умиране!"
Нека умре сънуването, за да се роди будността!
Мангалам!
| |
| |
| 
|
|
