Пътниче, много вода изтече за мен от тогава. Не са само курабийките на лелята.
Унизиха ме и ме предадоха лекомислени същества, които много добре защитават собствените си интереси, ама хич не разбират, че някой може да страда. Които могат да прегазят всекиго заради собственото си удовлетворение и да питат невинно-ама що сторих, имам право да го сторвам...
Допълнително се подложих на унижение и се опитвах да излъчвам ако не любов, то поне неутралност и да си повтарям-нека бог ги благослови...
Много труден урок беше за мен и още е.
Преди време ми каза, че съм много силна и затова бог ми праща и големи страдания, за да се смиря. Много насериозно взех думите ти.
Опитах се да бъда безупречна. Външно да им покажа, че не трябва да причиняваш на другите това, което не искаш да ти причинят на теб. И вътрешното, трудното-да приема.
Приемането ме доведе до ясно виждане-прости им, господи, те не знаят що правят.
Животът наистина не само трябва да се живее. Трябва да се изучават и божествените закони. Това, че си мисля, че нещо е правилно, защото на мен така ми се иска, значи само, че погазвам законите, които не познавам. И наказанието няма да закъснее, защото времето се е забързало.
Няма грях.
Грехът е само, ако направиш нещо от незнание, а може да си го знаел, но си заблудил умишлено себе си. Защото много ти се е искало.
Имам чувството, че остарях със стотина години. За една нощ.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.