Здравей.
Виждам , че си откровена и изказваш щастието което чувстваш сега, тук.
Може би някакво чувство на удволетвореност или нещо друго. Чувство?
Умишлено ми се иска да отклоня темата и да те попитам, ако не беше срещнала разбиране от моя страна /или от друг събеседник/ пак толкова голямо ли щеше да е щастието което казваш, че изпитваш? Нямаше ли да изпитваш разочарование вместо щастие?
Ако в действително е така то твоето щастие зависи от другите /дали ще те разберат и синхронизират с теб/. Получава се на практика, че аз или някой друг всеки момент може да унищожи твоето щастие?
Това ли е щастието? Да подържаш щастието на другия ли е щастието?
Щом има зависимост от нещо и някой то нещата не са наред?
Трябва ли човек да се освободи от щастието по пътя към освобождение.
А, по този път имаме ли право да отнемем илюзията на другите за щастие или трябва да я подхранваме с подходящо поведение?
Аз те чувствам много близка и нямам предвид твоите и моите лични качества и недостатъци.
Просто в мен се появиха въпроси които чакат да им отговоря!