Бях горда до степен да не приемам от никого нищо. Защото за гордия човек е много лесно да даде и много трудно да вземе. Вземането на нещо ей така-безплатно, е унижение.
Преди великден една леля ме попита искам ли да ми прати курабийки и аз веднага и рефлекторно казах-Не.
Тя ме попита гордостта ли ми пречи да ги приема....
След размисъл и след известно време установих, че точно гордостта ми пречи, поради гореизложените причини. И реших да кажа Да.
По-добрият вариант беше лично аз първа да отворя дума и да я помоля, ама до там не ми стигна смирението.
Но все пак казах Да.
Това достатъчен пример ли е?

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.