Ако са, защо тогава говорим за едни и същи неща по толкова различни начини? Защо има толкова много различни учения и религии, след като в крайна сметка те ни казват едни и същи неща с различни средства...
Уффф, то май за това вече е говорено в тези клубове или поне на мен така ми се струва- думите са само отражения. За да има една и съща дума едно и също натоварване, трябва да отразява точно същия мисловен и емоционален заряд, независимо кой се изразява? А пък всъщност ние винаги влагаме свои собствени нюанси в думите, нали?
Много добре си го казал това за грешките и стиснатия юмрук- след като е в кавички, не е от теб? (не че е от съществена важност). Все пак има един момент- като все говорим за това, да осъзнаваме грешките си- какво означава това? Какво прави едно действие или идея грешни? Много е важно, да, да осъзнаваме своите грешки- да ги осъзнаваме не с мисълта за погрешност, а с визията за причинно-следствената връзка в погрешността. И колкото е трудно това, толкова по-трудно е да видим ясно и да осъществим промяната, която би ни позволила да изчистим причинността...
Понякога сме проиграли шанса си за признание и само Бог чува молитвите за прошка... но защо ли са му молитви, след като чете в сърцата ни?!
Да, стиснатия юмрук не получава подарък... а протегнатата ръка, какво получава? Подарък или милостиня?