С приемане...това мислех да пиша на непукист относно темата му да спрем с философиите.
Ошо казва-ако караш колело и непрекъснато те е страх да не се удариш в крайпътния камък, в крайна сметка се удряш точно в него...камъкът става огромен, придобива странна притегателна сила, ти се опитваш да го заобиколиш, вниманието ти изцяло е насочено към заобикалянето на камъка...и в крайна сметка точно към камъка...и се бухаш в него...
Това съм запомнила от години, едва напоследък ми се налага обаче да живея с него....
На първо ниво може да изглежда, че нещо е лошо, на следващото ниво се оказва, че е необходимо и в крайна сметка води до добро.
Неведоми са пътищата господни...оная притча за разсъжденията...много е намясто...
Въпросът е там, че тръгнеш ли да вземаш отношение към фактите, ти не можеш да стигнеш до по-дълбокото ниво.
....Някой пусна откъс от Разговори с бога-всяка душа е светла и чиста, от желание да ти помогне, тя слиза на земята и започва да ти причинява неприятности. По този начин тя ти помага да растеш.
Първо ниво е да я намразиш, напсуваш, отхвърлиш...ако обаче не се спреш на това ниво, започваш да потъваш...и да откриваш истината...а с откриването на истината и бог се спуска по-близо до теб...
По същия начин са и твоите недостатъци.
Кой знае дали са недостатъци, неведома е божествената логика. Осъзнавай качествата си, не си създавай отношение към тях.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.