Привет.
Аз също се радвам, че присъствам на този разговор.
Миии..ние изчерпихме всички теми с теб След като го измислихме сега какво ще мислим? Не мога да си представя, че ще живея вече без да мисля. Много добре зная, че нищо до сега не съм измислил, но не мога да не мисля докато действам. Представяш ли си как ще общуваме тук в този клуб без да мислим. Ние не започнахме ли с теб така общуването тук?
Какво се размислихме? Но, го измислихме, нали? Нека да се разберем с теб? Аз го измислих това?
Едно време "измислих", че когато се говори за нещо то няма общи понятия и има различни гледни точки. Често като не взимаме това предвид ние хората си мислим, че не говорим за едно и също нещо и се разминаваме. Двамата с теб говорихме истини за волята. Ти казваш, че е надут балон и нищо не прави. Аз казвам, че няма друг орган в нас , който да задвижи човешкото физическо тяло освен волята. Тя обаче на започва работа без мотивация, а тази мотивация са задава от други органи. Например едно богато въобръжение може да мотивира волята да ни подтикне към един здрав физически секс. Да но може мотивите да са балонни и от там и действието на волята да е балон.
Всъщност говорим едно и също нещо с теб. Какво искам да кажа ли? Бих го определил така: За да няма големи различия в понятия и думи големите неща ще трябва да се гледат от далечна гледна точка, а малките от близка гледна точка. Онова което не се вижда с око? Докосването до истината на големите и малките неща ще трябва да е на същия принцип.
Мислих върху тезата ти за ПРИЕМАНЕ. Много приемлива, логична и вярна. Не ми харесва само това че за всеки един от нас е различна. Това, че не ми харесва не означава че не е вярна или правилна. Хубавото и е , че всеки си мисли, че с всеки е така както с него. Ето много ни хареса истината за реката и веднага приехме, че сме реката. Защо не приемеме докато чакаме пред бариерата, че ние сме минаващия влак и да застанем пред него? Защото знаем че тежкия и силен локомотив е сила и ако застанем пред него ще ни помете? Няма никаква разлика между реката и влака-помитат ни и двете Но, така както търпеливо чакаме пред бариерата, така се носим и по течението. Ние сме насилени да постъпваме така от тези сили, въпреки свободната си воля. Променяме се, променяме се чрез приспособяване!
Тук виждам съвършенство в творението, не в мен, какъв е моя дял? Приемане?Присъствие? Не е и това мой дял! Какъв е нашия дял омкара, днес, сега, тук?
Бъди здрав омкара.