привет....
какво мога да кажа....
преди време гледах един филм ,в който имаше сблъсък на интереси...
някакъв европеец с типичен западен ум и разбирания хлътна по една азиатка-възпитана в духа на дзен....та при всеки конфликт или неразположение тя му казваше простичко "приеми"....
тази дума се запечата дълбоко в мен, а прочитайки те взе да идва все по-често за да ми напомни....
та както се зачехнахме за волята-съгласен съм с теб....
само с воля без предпоставка за неиното "задвижване" не би станало нищо...
естествено това не противоречи и на моето твърдение а дори и да противоречи,не виждам нередност в това понеже знам,че всяко противоречие е просто допълнение на нещата /каквито и да са те/...
и така,вчера се подложих на експеримент и изгледах много странен филм, с 4 епизода и съответно с .....как се наричаха... с 4 абстрактни ядра в тях....
някой от ядрата не разбрах цялостно,но с малко медитация по въпроса смятам че ще се изяснят/на много от "поясненията" се посмях обаче-твърде ободряващо/...но поне мога да твърдя ,че разбрах едно,което в началото бе само като догадка...
и то е че волята ни,индивидуалната а не вселенската не задвижва нищо,не прави нищо и почти нищо не умее,освен едно и то е да приема...
ние само си мислим че правим разни неща с волята ни и колкото по-силна е тя толкова повече неща ще сътворим ала съвсем не е така...
тази воля нито е силна нито пък е изобщо воля,а е просто балон раздут от егото ни...,което претендира,че е вършител на нещата...егото не може да бъде сила,а и да породи сила,защото то е в страх....всъщност то е страх....страх от това да бъдем каквото сме ,а ние сме необятни,дълбоки ,тъмни /не в лошия и не в добрия смисъл/ и непредвидими...страхът не може да е сила и това е ясно всекиму...следователно волята му ,която си мисли че проявява изобщо не е воля...
тогава......в какво се изразява волята....
ти каза:ние не участвяаме в нещата,а присъстваме в тях....и това е нещо ,чрез което се разтърсих по време на вчерашния "филм"....
в тази връзка смея да твърдя,че волята ни се проявява тогава и само тогава,когато приемем нещата в които присъстваме.....и кокото е по- силна волята ни,толкова повече ще се смеем,а аз вчера доста се посмях....
радвам се....
радвам се,че мога да общувам с теб ,тоест да присъствам на общуването между нас....
радвам се...
радвам се,че мога да присъствам на възможностите които пораждаме...
радвам се,че имам възможноста да ги приема като даденост,като....екзистенциялна проява на Силата....
въпреки насилието й,то за мен не е насилие...
насилие ли е естесвената посока на реката....нейното течение ....повърхноста й и дълбините й....
насилие е!
но само ако се съпротивляваме....когато се опитваме да плуваме срещу течението й,което въпреки всичко не е нашата посока...
ала дали е така....?....
дали "правилно" /ползвам тази дума коклото и да е абсурдна/ доловеното от мен....
не знам....
вероятно на следващия завой на реката всичко това няма да изглежда същото...
всъщност няма да изглежда същото...
защото аз съм реката и постоянно се променям...
поздрав и весели празници пътнико....

...омммм...