|
Поради затруднения, Пасажер не може да продължи с темите, така че го правя аз
22.III.138(2002)г.
Велико Търново
ТРЕТЕ ВХОДА КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО
(Още по въпроса за базите на Словото, Делото и Живота)
3ч. сутринта
- Приятели питат каква да бъде къщичката от 10 кв.м., защото имат възможност да осъществят първата база за Словото според новите изисквания на Небето. Известно разочарование се получи от отговора, че 3 декара земя не са достатъчни – че за уден такъв дом са нужни най-малко 18 декара.
- Първата база на Словото е сърцето на Христос и на всеки Иисус, на всяка Иисула по лицето на Вселената. Първата база на Делото е Духът – и всеки дух с искра от Бога, който изпълнява импулсите на Духа незабавно, безкористно и съвършено. Първата база на Живота е сам Бог, както и всяка Божетвена плът в Изявеното и Проявено Битие, отдаваща се без замисляне на Първата Божия Заповед1.
Ако някой не е Христос или един от безбройните Иисусовци, една от прелестните Иисули във Вселената, той или тя не могат да разпознават Словото в устите и текстовете на дошлите досега, не могат да разпознават, посрещат и разпространяват Вечно Течащото Слово Божие, Което не спира никога.
Ако някои не е дух с искра от Бога, той не иска и не може да отдели кът от територията си, част от притежанията си за Делото. Когато искрата прерастне в ток, той отдава всичко и осъществява Потенциалната Разлика с периодично присъствие и отсъствие и с ритмични смени на Обитаването и Гостуването. А когато токът задвижи Дело Божие и подпали виделина Божия, той се превръща и в продукти, които оставяме след себе си: продукти за всички, които подаряваме.
Ако някой подпушва Любовта и Живота и не пропуска през сърцето, духа и плътта си творческите вълни на Битието, създателските импулси на Отца, той отпада от листата на Безсмъртните или още не се е записал в нея. Младостта му помръква, красотата му постепенно увяхва, болестите и нещастията почват да го следват по петите.
Ето защо всички преки и непреки призиви в Словото да се стабдявате с територии, домове и обзавеждане за Словото са напълно безсмислени и даже опасни, ако те е осъществена валята на Бога ПРИ НАЛИЧНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСВА. Редки, много редки трябва да бъдат случаите на специални братски имоти и притежания – използвайте наличните и с радост ги дарете ная близки и наследници след заминаването си, според човешкия закон. “Братски” имот, в който се е вихрела адска или човешка воля, трябва да се оставя в наследство на ада и обикновените хора, понеже е по-опасен от геенната огнена. Същото важи, но в по-слаба степен, и за личните имоти.
Това, което направите докато сте на земята, притежавайки някаква външна база, е повече от предостатъчно. Предавайте наследства на ваши духовни братя и сестри само тогава, когато някой от бликите ви по кръв и карма не се е интересувал от вас през целия ви живот. Но и не забравяйте, че личната и родовата карма преминава през имота в наследниците, а обществената – в обществените наследници. Затова Синовете и Дъщерите Божии се пазят от собственост като от огън. Те обикалят света и обитават временно само такива имоти, късето сърцето и душата на собствениците са отворени за Бога. Щом някъде усмивката не изчезва, щом водата тече и редът и чистотата са абслютни; щом Работата не престава – можете да останете там. Дойде ли позорът на студа, даде ли ни Бог най-големия дар преди старта – Опозоряването, - ние изтърсваме прахта от сандалите си и отиваме при тези, които имат нужда от нас.
За да се появиш над Тавор в целия си духовен блясък и величие, за да се слееш с Бога и с всяко Негово създание в Обич и Любов, ти на земята трябва да бъдеш непременно опозорен. Опозорителят е слаб – той е допуснал адски дух в себе си и затова измисля лъжи или тълкува фактите, както дяволът чете Евангелието. Той не може да не бъде обвинител; не може да прощава нито крайно, нито безкрайно. Но, както месоядеца, повярвалият в обвинението е много по-нищожен от самия касапин и неговата карма е стократно по-тежка. Съдникът се разболява; ухото за клюката се разкапва. А когато “очевиден факт” се тълкува отрицателно, пред вас е същество с тежък мирис и осаждена монада. Само Бог и Словото имат право да изказват и отрицателните истиниу понеже умеят да ги превръщат в положителни. Всички останали създават от лошата дума и мисъл астрални гниди и ментални чудовища, независимо дали лъжат или възпроизвеждат “обективни факти”.
И така, създавайте външни бази за Словото, Делото и Живота без ограничение, ако имате импулс и възможност за това, но внимавайте те да нямат съдбата на партийните и цълковните имоти, където Словото, Делото и Животът не припарват. Те отиват само там, където нещо е съвършено уредено или крайно неуредено, но в очите грее любов.
А ние знаем от опит, че Любовта се разпознава по Необходимото Присъствие и Необходимото Отсъствие. Ако съвестта и доброто диктуват този ритъм, няма зай казва: “Аз ще го раздам, но ще оставя за себе си поне 10 000 лева “. – Не, всикото си имане ще раздадеш, а ако нямаш какво – не раздавай нищо1
Помня, преди 10 години един мой приятел, д-р Миркович, ми каза: “Слушайте, Учителю, да ви оставя настойник на моето богатство.” Казвам му: “Аз не се нуждая да ставам настойник на твоето имане, но ще ти дам един съвет. Ако искаш да изпълниш волята Божия, ще раздадеш всичкото си имане на бедните и тогава ще работиш с мене. Но понеже имаш много роднини, за да не кажат, че сме объркали ума ти, ти ще продадеш имането си и ще го раздадеш на тях. Не трябва да се опетни името Божие – да не кажат, че вървиш подире ми...” – И така направи той. [...]
Аз не обичам да се занимавам с уреждането на материални работи. [Да се кани богат или учен човек в Братството специално заради богатството или учеността му – това е користолюбие. Ние искаме преди всичко хора със сърца! Ако някой е учен или богат, добре, но ние не бива да се впечатляваме от това или да му внушаваме какво да прави – той си има мозък. Ако желае да е Христов ученик – сам да раздаде всичко; но ако има опасност да огорчи роднините си, по добре да даде богатството си на тях] (т.”Двата природни метода”-II, Сон5`98:117р б.”Допрениат въглен” от 20.I.1924г.)
“Аз виждам онези хора в хубавите къщи и казвам: това са кафези на затворени птички – пеят там вътре... Гледам, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка – и после пак клюхне и си каже: “Ще се живее тук, няма ккъде...” Интересно: всички писатели, поети, философи искат да ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез няма. И музикантите всички ни пеят, че трябва да си имаме къщица, кафез, че нямало нещо по-хубаво от това... (пак там, стр.3, б.”Скръб и радост” от 23XII.1923г.)
Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.
|
Трите входа към безсмъртието
