Мисля, че бъркаме понятията.
Учителя Дуно, може би е имал в предвид космическото ниво, което е всичкото и което се усеща като цялостност и пълнота.
Много будисти бъркат понятието за нирвана, очаквайки пустота. Не познавам човек, който да го е изпитал, но знам, че пустотата предполага пълнотата и обратното. В това ниво няма нищо! Времето не съществува, то не е вечно и не е безкрайно малко, просто няма понятие за време, няма понятие и за материя, няма понятие и за пространство, съответно неможе да има и понятие за пълнота, пустота или каквото и да е.
Ако Бениса Дуно говори за пълнота, не за нищо, това не е нирвана, това е сливане, постигане на божественото. Той явно е станал цялото. Може да е постигнал и нищото, но да не го е споменал, защото там няма нищо и нищо не може да се каже.
Още повече, че ако той е приел разпространеното значение на нирвана, като пустота, нормално е да ни поправи, че това е пълнота. Думите са човешки, те са несъвършени, чрез тях учителите слизат на нивото ни, за да разговарят с нас. За едни нирвана е нищо, за други, които държат да си представят думата, а немогат да си представят нищото е пустота.

Относно невъзможноста да се угаси божественият Аз, да - невъзможно е, няма метод, няма начин, и липсата на метод(бездействието) не е причина, там в божественото вече причинно-следствените връзки не съществуват. Но въпреки всичко това се случва, ние сме произлезли от нищото и ще изчезнем в нищото за да произлезем пак - тук категорията време е нелепа, затова угасянето на божествения Аз не противоречи с невъзможността му да бъде угасен - той е вечен и същевременно може и да не съществува. Не се обяснява с думи, а ти не се съгласяваш защото гледаш рационално на ирационалното в света. Надявам се някога да премина през това. Пожелавам го и на теб.