Всеки когото попиташ много ли е патил, ще ти отговори положително. Всеки си има своя мярка.

Теориите за момента са нещо много ценно за мен, но смятам това за етап. За мен теорията е помощно средство. Учил съм физика и добре зная как се градят теории и каква им е целта, както и че всяка теория е един приблизителен модел на действителноста в определени експериментално потвърдени граници, който ни помага да предвиждаме. Няма общ модел на всичко, който да е 100% еквивалентен на всичкото, ако се опиташ да го осъзнаеш, ще разбереш, че това всъщност е самото всичко. Затова смятам, че в пределния момент от развитие ние просто се сливаме с това всичко и теориите няма да ни интересуват. До тогава те винаги могат да ни бъдат инструмент, но не и цел. Как ще еволюират незнам, но никога няма да напуснат границите на собствената си дефиниция - като модел и като знание. Останалото извън знанието е момента, опита, осъзнаването.

За философските теми написани тук, които в последствие се прилагат в живота е нещо нормално. Аз често успявам да формулировам и обословя някоя теза едва в момента в който я пиша. Почвам с някакво недоизразено чувство за нещата и пишейки и редактирайки я, значението й се избистря, може дори да стигна до пълната противоположност. Не случайно често ни се случва да се нуждаем от слушател за да обясним нещо на нас самите си. Във форума най-често се получава точно това - всеки на базата на собствените си проблеми се опитва да формулирова отговор върху съществуваща дискусия и по този начин намира собствено решение, което впоследствие прилага. Тук разбира се, човек човек не намира просто слушатели, а и много гледни точки които може да взаимства от останалите. Но независимо какво сме научили от останалите, крайната формулировка трябва да си я направим сами, да я почувстваме, инъче наготово нищо не става, ще ни е много по-трудно да я внедрим в живота.

За прехвърлянето на някои неща и сортирането им - умът трупа знания, ние градим модели, теории. Навремето непрекъснато откривах нови модели за обкръжаващия ме свят и все си мислех, как може да несъм ги доумявал досега, а след време ги отхвърлях, намирайки по удачна подредба. С времето разбрах, че моделите просто са отговаряли на моментните ми потребности, те са полезни като теории, приложими в дадените граници (ситуации), но не са абсолютната истина. Ние можем цял живот да въртим най-разнообразни теории върху един набор от натрупани знания за да задоволяваме различни набори от моментни цели, но комбинаториката не ни води към истината. Затова в последно време се опитвам да осъзнавам. Истината се осъзнава, няма теория, която да е в състояние да я опише. Теориите ги ползвам в практиката, за конкретни нужди и понякога, като насока (подход) за осъзнаване на нещо.

Май пак много говоря, но не е зле, като за една от теориите ми
Поздрави!