Наистина просторна тема.
И аз съм стигнал до този извод. Знаеш истината, усещаш я, знаеш кое действие би било в синхрон с нея в момента, а правиш нещо, което не е правилно. После, като правиш равносметка смяташ, че обстоятелствата са те задължили да постъпиш така и че имаш ужастната участ да знаеш, а да не можеш. Знаеш, че е неправилно, но имаш оправданието.
Ще опростя системата с един аналогичен пример, за да ви покажа една интересна особеност в механизма на това явление:
Всеки пушач, знае че трови организма си, но не отказва цигарите, защото е зависим от тях и защото знанието не е действие. Това не му вреди на момента и той си намира оправдание за да го прави. Но ако на същия човек му открият нещо сериозно заплашващо живота му, той ги отказва (познавам доста такива хора), защото вече не важи оправданието и той разбира, че никой не го принуждава толкова силно, че волята му да не може да се справи. Ефекта е по-скоро на заблуда създадена от умът му.
Човек е склонен да приеме всяко нещо, което го урежда на момента, независимо знанията си, а после когато погледне общата картина, която вече не е добра, да каже че е зависим и че е принуден - две много добри оправдания.
Знанието е продукт на ума - информацията може да се получава и отвън, но умът я превръща в знание. За да се превърне знанието (което сме генерирали на базата на това което ни е дадено) в действие, то трябва или да ни урежда в частния случай или да превъзмогнем механизма на умът, който ни пречи да приложим истината. Днес умът на човека е неговият Аз, за да превърнем истината в действие е нужно да опитомим и контролираме умът, Аз трябва да бъде над умът, който е един мощен инструмент в нашия арсенал, но не е всичко.

Сетих се една сентенция от Мъжки Времена на на Николай Хайтов:
Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш!

Поздрави!