|
Слънце. От "екрана" се лее много силна светлина. Няма нищо друго освен светлина. И пълна тишина. Не-това не е просто светлина. В нейното пулсиране има огромна пружина, готова всеки момент да се разгъне. И заедно с това животворяща топлина. И пълнота от живот.
Нещо се случва и картината се променя. Сега като че ли има екран, разделен на две половини. В горната половина е слънцето. Но пружината на слънцето вече е започнала да се развива в долната половина на екрана-сипейки огън. Огнените потоци са по-малко ярки от слънчевите, но са по-весели. Те приличат на полярни сияния, само че много по-силни; езиците им в най-различни отенъци се преливат и преплитат. Колкото по-ниско се спускат потоците, толкова потъмняват, но стават по-наситени цветово. между огнените потоци няма граници-всеки от тях е навсякъде. И едновременно с това всеки съществува отделно от другите. Както слънцето, така и потоците не са просто потоци. Всеки от тях е сгъната пружина. И всеки има свое лице-нечовешки мъдро лице. Израженията на лицата непрекъснато се сменят и в същото време остават прекрасни и всяко лице със своя собствена неизразима с думи мисъл. Потоците обменят светлина и между тях цари пълна хармония. Тази хармония се съпровожда с прекрасна божествена музика.
Отново нещо се случва и сега към горните две полоси се добавя трета. Тук се разгъват пружините на огнените потоци. Разгъват се и се разпиляват в множество многоцветни облаци. Отгоре облаците са перести, спускайки се надолу, се сгъстяват и натрупват. Цветовете са им още по-наситени и не толкова ярки, както у потоците. За разлика от потоците, при облаците се появяват неотчетливи отгоре и все по-ясни надолу граници. Облаците се движат с огромна скорост. Те, както и потоците, са навсякъде. И облаците са сгънати пружини, и те имат прекрасни и мъдри лица; и те също общуват помежду си-сливат се, разделят се, оцветяват се един друг с цветовете си. Отношенията им са абсолютно хармонични, тношения на любов и сътрудничество.
Ето, появява се четвърта полоса. В нея се разгъват пружините на облаците. Те се разливат в цветни водопади. Цветовете им са още по-наситени и почти не светят. Появява се и черното. Те се движат по-бавно. И почти не играят. Техните форми и местоположение са определени. И колкото по-надолу се спускат, толкова е по-стабилна формата и отделеността им. Цветните водопади също са сгънати пружини, но много по-слаби и също имат свои лица. Но тези лица не винаги са прекрасни. В тях се е появила някаква враждебност, общуването не винаги е добронамерено. Това общуване не е вече безусловната взаимопомощ на облаците. Водопадите пак си помагат, но понякога си и пречат. И тази дисхармония става все повече, колкото по-надолу слизат водопадите.
Картината отново се променя-появила се е пета полоса. Тук се разгъват пружините на застиващите водопади. студени потоци се изсипват надолу и застиват и се разпиляват. И техните парчета се оказват...обикновените предмети от нашия обикновен свят....Звезди, планети...ето нашето Слънце, планета, океани, планини...Нашият обикновен свят, само че роден от четирите горни полоси и движен от тях.
Пружината на планината се е разгънала напълно и планината се е появила в нашия обичаен свят. Но пружината започва да се сгъва обратно и планината се разрушава. На пръв поглед планината се разрушава от катаклизми-земетресения, каменопади, лавини...Но зад всичко това се вижда как планината се свързва със своята противоположност, обединява се, пружината се свива и се появява като цветен водопад в четвъртата полоса...там се обединява със своята противоположност, за да се превърне в облак светлина в трето ниво...
Феерична картина. Падащата лавина се гаси с насрещното движение, разгъващите пружини се срещат с отново сгънащите се.
Цикълът на света се състои от безкрайно много цикли, с времетраене от частица от секундата до еони. И всички те си приличат. Пружината първо се разгъва, а след това сгъва. И изчезва.
Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.
|
Природата на нещата
