Понеже все се противиш днес на нашия кротък и мързелив способ за просветление. Все се ежиш, янстваш, буйстваш.
Та събрах сетни сили, вдигнах си ръката от мишката и написах тия 2 постинга.
Да те питам, като все плуваш срещу течението, как медитираш. И да потъна отново в блаженно съзерцание...

А сериозно-според мен нещата изискват усилие, докато ги овладееш до съвършенство да станат част от теб. Дълги години трябва да тренираш да танцуваш, да учиш стъпки, да си тренираш мускулите, да се научиш на пластиката на тялото и т.н.
Обаче, когато станеш безупречен, ти ставаш танца. Тогава ти си танца и не са ти необходими никакви усилия повече. Танцьор и танц са едно.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.