|
Това е част от една книга:
На следващата сутрин седнах в залата за медитация с още около стотина души. Ясно се усещаше чувството на очакване, докато всички се протягахме, медитирахме и дишахме дълбоко в очакване на Терта* и неговия антураж от саниасини. Когато свитата му пристигна, стаята се зареди с енергия и моментално усетих динамичното и харизматично присъствие на Терта. Той носеше дълга роба и се движеше из стаята с лекота и грация. Кръстоса крака пред нас. Десетте или петнадесетте саниасини с него се подредиха в група зад него и по този начин повишиха драматизма на внушителното му влизане.
Терта не каза нищо в продължение на няколко минути, докато се вглеждаше в лицата на предимно оранжевата тълпа. Главата му се поклащаше методично нагоре-надолу, а очите му сякаш посрещаха и се спираха в очите на всеки един от нас. Като че ли проверяваше енергийното поле на всекиго. В него имаше някакво неопределено духовно присъствие, което не намираше покой и някак си смущаваше. Въпреки това знаех, че този конфронтационен стил беше вероятно още един начин на Раджнийш да ми помогне да израсна.
След като Терта ни преведе през една медитация и поговори с различни отделни хора, сутринта бързо завърши. По време на обедната почивка седнах до едно младо семейство, което живееше в моя район. Познах жената – бяхме заедно веднъж на един семинар в началото на годината. След обяда все още чувствах неспокойствие заради семинара, но бях готов да се потопя в следобедната сесия. След още няколко директни разговора с хора Терта обяви, че ще направим едно упражнение. Каза ни да започнем да вървим из стаята. Трябваше да опитваме енергията на онези около нас и да гравитираме към личността, за която имаме най-много енергия. От другия пол. Или от същия пол. Нямаше значение. Каза ни да не бързаме и внимателно да “опитваме”.
Докато говореше, гласът му прозвуча ефирно и напевно.
Малко смутен, бях радостен, когато жената, с която обядвах, стана моя партньор. Тя също бе облекчена, когато видя, че е с някого, когото познаваше. Застанахме един до друг, като чакахме какво ще последва.
След като забеляза, че всеки е намерил партньора си, Терта ни каза да дадем израз на енергията си към този човек така, както желаехме. С танц, усмивка, целувка, прегръдка – какъвто и да било израз.Аз прегърнах леко партньорката си и тя ме прегърна на свой ред. Гласът на Терта сякаш се проточи в нова тоналност, стана още по-мелодичен и хипнотичен, както ни приканваше да дадем по-силен израз на енергията, която изпитвахме към другия човек. Неумело прегърнах пак партньорката си, но този път я целунах леко по бузата.
Терта продължаваше, пълен с енергия, и ни каза да изоставим всякакви предубеждения за това кои сме или кое е правилно и погрешно. Трябваше напълно да оставим всички страхове, всички задръжки и пречки. Трябваше напълно да се освободим от всичко, което ни пречеше да дадем пълен израз на енергията, която чувствахме. Беше абсолютно необходимо да освободим тази енергия.
В този момент вече не бях сигурен какво правеше Терта, но почти хипнотичният тон на гласа му ме караше да се чувствам неловко. В стаята започна да става горещо и усещах, че някои хора наистина бяха увлечени в упражнението. Стоях с партньорката си без да знам какво да правя. Тя също не желаеше да продължава в това упражнение.
Тогава Терта премина в пълно настъпление, като примамваше, умоляваше, почти ни раздразваше с меката си хипнотична убедителност.
– Оставете всички понятия за своята самоличност и самоличността на другия. Просто
съществувайте. Отпуснете се. Дайте израз на чувствата си. Не се страхувайте. Не се въздържайте.
Тялото ми започваше да трепери от напрежение, защото не бях убеден и не се чувствах спокоен относно това, което ставаше в стаята. Въпреки че познавах свободата на личното изразяване, характерна за движението на Раджнийш, това надминаваше всичко, което някога бях предполагал.
В залата за медитация се носеше тежка, жадна атмосфера на сексуалност. Не звучеше духовно, нито правилно. Всъщност изглеждаше много тъмно. Приятелката ми и аз продължавахме да се държим настрана. Никой от нас не можеше да се прави, че участва в тъй нареченото упражнение. Просто чакахме да свърши.
Когато най-сетне приключи, си помислих дали думите на Терта не бяха въвлекли някои хора в стаята в транс. Доста хора все още се обличаха. Един майстор хипнотизатор си беше поиграл на секс в името на върховната духовност.
Изведнъж разбрах, че тази духовност можеше всеки момент да вземе ненадейни извратени обрати. Осъзнах, че раздялата ми с Раджнийш беше правилен ход. Заради близките взаимоотношения на Терта с Раджнийш, не можех да се доверявам повече и на Раджнийш както преди.Нямаше да забравя моите приятели саниасини и истините, на които ме беше научил Раджнийш, но беше ясно, че това беше краят на дните ми с Раджнийш.
Казах довиждане на моята приятелка, благодарен, че тя ми беше партньорка. Съмнявах се, че тя или приятелят й щяха да се върнат на другия ден за семинара.
Докато напусках залата за медитация и центъра, все още клатех недоверчиво глава. Тогава още не знаех, че милостиво ми бе спестено повторно въвличане в едно движение, което щеше да продължи да набира инерция с преместването на ашрама на Раджнийш от Индия в Орегон и накрая щеше да експлодира с изстрели, злоупотреби и заплахи за убийства. Бях благодарен, че видях отчасти тъмнината зад светлината на Раджнийш.
*Терта е "вторият след Бхагуан, водачът на групите в Индия"
Today is a gift, that's why we call it the present.
|
"Хипнотичната медитация"
