|
Дори и ако нещо ви води встрани, ако можете да го направите, това довежда до възпитание на ума.
Вие все още не сте буди. Понякога вие ще се колебаете, ще се отклонявате, ще се терзаете, ще се връщат старите ви навици. Ще бъдете печални и нещастни, сянка ще се спуска над вас и ще изчезват слънчевите върхове.
И в тези моменти, ако вие съумеете да бъдете внимателни към своята невнимателност, ако осъзнавате, че сте попаднали в капана на своята негативност; то това все пак е медитация, това е възпитание на ума, това пак е растеж.
Да, много пъти ще губите, ще падате и това е естествено...И много пъти ще забравяте, че това е естествено. Много пъти ще попадате в капан и ще забравяте, докато се научите да помните.
Ако попитате християнин, той ще ви каже да се покаете, да искате прошка...Атиша казва-достатъчно е да бъдете внимателни към своята невнимателност; достатъчно е да осъзнаете, че не сте осъзнавали, попадайки в капана...
Не е необходимо покаяние и разкаяние, достатъчно е да осъзнавате. Не се чувствайте виновни, това е просто път...по който всички вървим и падаме и ставаме отново и вървим...
Покаянието е уродливо, все едно да човъркаме раните си и да ги отваряме отново и отново. Човъркането на раната не може да я излекува.
Просто бъдете нащрек и осъзнавайте. Осъзнавайки, вие ще започнете да грешите все по-малко и по-малко, защото ще трупате повече знание за себе си и то ще ви помага.
Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.
|
Дарът на Атиша-трета сутра
