Как какво да ми простиш?
Добре ще се опитам да ти искам прошка като от знаеща.
Докато общувах с теб в перверзната ми глава се въртяха разни мисли, нали ти си жена , а аз мъж, как аз и ти двамата само, там ей така нали се сещаш , на едно място , твоите женски прелести, аз, ти, така не може да си толкова саката или смотана , че да не се сещашОооо и не само това...
Та...моите перверзни мисли оживяха в астрала и за да продължат да живеят дойдоха при теб и да ти въздействат за живота си. Ти, кой знае какви неща си правила по време на тяхното въздействие , като си се оправдавала със свободната си воля и знанието си ...и така аз съм те оплодил неволно и невъздържано с гадните си мисли за да родиш и ти такива, може дори и да не си усетила, ти си оплодила друг и так сега сърбаме това което сме си надробили. Съвършенен свят от грешки.
Вярата ми във Величието на творенията не ми дава да си мисля за случайни , безсмислени грешки и така Вината отпада и при мен.
Прошката е умишлено волево връщане назад във времето и промяна на причината там с цел промяна на следствието Тук. В света на мислите времето не съществува.
Нали не очакваш от мен напълно и изцяло да разбирам и да ти обяснявам за другите си грехове и мисли, да ги класифицирам в рамките на "добро и зло"
А, освен мислите има и още....
Моля те прости ми без да знаеш всичко, но ако не можеш ще ти се изповядам.
Ако си Светица и си безгрешна, още по зле за мен, защото в такъв случай други закони връщат моя огън върху собствената ми глава. Моля те прости ми?