мислиш, че притежаваш нещо ли? чуй ме как се смея нямаш нищо, което можеш да загубиш, няма какво и да спечелиш. можеш само да видиш, че винаги си бил свободен. ако се чувстваш ограничен, това си е твоя представа, никога не е било вярно. самотата няма нищо общо с другите, тя си е нещо лично. ако питаш за отношенията си с другите - когато си разбрал обвързаността си с тях и така си я преодолял, можеш много по-открито да участваш в някакви взаимоотношения с тях, всичко е много по-честно и се случва с по-голяма лекота. кажи, понякога когато си зависим дори от любим човек, не ти ли се е сличвало мъничко да го намразиш (на ръба на съзнанието си, така да се каже), защото те ограничава? точно тази мъничка омраза изчезва, когато я няма зависимостта, на нейно място идва едно друго по-дълбоко чувство на съпричастност и близост (какво ще защитаваш като разбереш, че нищо не ти принадлежи в *твоето* единство?)

и - защо трябва да си обясняваме причините, по които сме написали или сме си помислили нещо? щом е написано, значи е написано и нищо повече, било е вярно в мига, когато е написано, след това идва друг миг, защо да сравняваме несравними неща? защо да се занимаваш с нещо минало, гледай сега какво е.
всяко мнение ограничава и изразява само едната страна. и се отнася само до нея, винаги можеш да намериш *противоположната* ако гледаш внимателно.