и така може да се разглежда. вършиш нещо като безсъзнание и докато си това безсъзнание продължаваш да си търпиш последиците. когато станеш съзнателен с тази си част, кармата вече не се случва на теб (де да знам на кого се случва тогава, това са си мои наблюдения)
нарочно съм си правил експерименти с енергията.
насочваш някаква енергия, която е непълна (например някава емоция или мисъл) чакаш да се върне другата й част, за да допълни до цялостност (защото нищо не може да съществува фрагментарно) ако си съзнателен (само съзнание, без идентификации) тази енергия не може да се закачи обратно. но ти си я създал и можеш да си я присъединиш обратно, но вече като цялостна тотална енергия.
затова и състоянието на любов може да допълни фрагментарните енергии в телата до тоталност. и да няма нужда тези енергии да търсят другата си част.