мда,
интензитетът няма общо с идеята за притежание.
слушах един просветлен човек да говори за идеята за отказване, както от привързаността към външното (притежание на вещти), така и за вътрешно отказване (от мислите и идеите си, от плановете и мечтите) и заради думите нямаше да мога да почувствам какво се опитва да каже. но ми се стори (което ще рече че съм сигурен), че отказването е по-скоро следствие, а не е нещо, което ако правиш ще те доведе до нещо друго. разбирането чрез интензивно внимание, автоматично разгражда идеите за притежание.