Бог не се намесва в делата на хората, ако се мешаше то нямаше да сме свободни.
Но всеки действа от позицията на собственото си съзнание и осъзнатост за това което става около него.
Не всеки е готов да се измъкне от удобното си гнездо и да тръгне като апостол да проповядва и да спасява планетата, не всеки е Левски. Но както казах това зависи най-вече от собственото си осъзнаване и осъзнаване за това което става около теб и каква е твоята роля в този живот.
Знаеш ли? Прекалено, ама наистина прекалено егоистично ми звучи, че едниствената ми цел е да седна, да си затворя очите, да не мисля и да съм в един въображаем свят, който има малко общо с реалността, пък ако ще след мен потоп, ако ще и войни да се водят до вратата ми.

Имам чувството, че всеки човек е програмиран как ще си изживее живота... едни стават осъзнати почти веднага след първото препятствие, а други колкото и да се "самоусъвършенстват" никога няма да го постигнат това осъзнаване.
Даже стремежа за "самоусъвършенстване" е признак за болна психика.
Левски спокойно можеше да си остане монах, да му е гот цял живот, но какво реши той? Да се пожертва за цял един народ! Не говоря за целите му и доколко те са били правилни или не, говоря за стремежа който е горял в него, огъня, говоря за степента на осъзнатост в него. Ето това е Истински човек, а не да седнеш на задника си и да "медитираш". Велика глупост в това и признак за болна психика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите