|
109. Обяснете, ако обичате, мисията на Христа. Наричат Го Спасителя. В какво се състои смисъла на това название? От какво ни е спасил Той?
Човечеството отдавна, без да осъзнава достойно великия дар, с който Небесният Отец е надарил Своите деца, е тръгнало по пътя на научно-техническото развитие. Голямото разединение и стремежът на един да бъде по-високо от другия, не е позволявало на човека да върви към Духовен Разцвет. И човечеството упорито крачка след крачка се е движело към своята пропаст. Защото, ако духовната тъкан не се развива, тя неумолимо започва да слабее.
Разумът на човека винаги е подвластен на качествата на душата. И ако душата е студена, то разумът ще попадне под влиянието на тъмните страни на душата и ще се развива в погрешно направление.
Оскъдността на душата прави човека необичайно вредоносен и той носи мъка не само на себеподобните си, но и на Майката-Земя. Но зърната на злото не могат да бъдат сяти безкрайно, тъй като Законът на Материалното Битие е суров и неизменен. Обезателно ще настъпи период, когато Земята ще започне да отхвърля тези, които и носят безкрайно страдание. Това скръбно време вече е било видяно.
Пътят на Духовния Разцвет на човечеството е един, тъй като всички вие сте деца на един Родител. Ето защо, вашата душа може да се развива според един Закон, който най-сетне трябва да осъзнае потъналото в разногласие човечество.
Небесният Отец жадува за Единно Семейство за Своите деца, защото само, когато се слеете в едно цяло в своите сърца, вие ще откриете великия Път на Вечността на своето битие.
И този Единен Път е трябвало да види човешкият род.
Но колко са големи разногласията и колко е голяма инерцията на младите Божии чада! Това ви прави неспособни да приемете Спасението в последната минута преди гибелта. Ето защо, Великият Замисъл трябва да бъде вложен много по-рано. Но за да запази той своя живот и да може да се разпространи, трябва да се отчита равнището на разбирането на съвремието.
И по Божията Воля е трябвало две Пламвания да осветят Пътя за Спасението на човешкия род. По този Път, ако тръгнат, хората ще навлязат от смъртта във Вечността.
Първият огън се е разгорял на Израилската земя преди две хиляди години, и е осветил същността на Любовта, която е Единният Път за Спасението на всички народи на Майката-Земя, независимо от вярата, която носи човешкото сърце.
Ето защо е било казано: „Аз съм Пътят и Истината, и Животът, никой не отива при Отеца, освен само чрез Мене...“ (Иоан 14:6).
Повторното Възпламеняване на Огъня е призвано да освети Ключа, благодарение на който, хваналите се за ръка, ще пристъпят към Възхода, през Вратата на Божието Царство.
В това е смисълът на мисията - да отклони човечеството от смъртта и да го отведе в долината на Вечността, да спаси Божиите чада от ръцете на небитието.
Колко са прости думите, а колко е тежко да бъдат постигнати като дела!
110. Била ли е мисията на Христос прекъсната? Ако е така, то каква би била участта на човечеството сега, ако Той е бил довел до край Своето дело?
Случайности във Вселената няма. Само малкият разум измисля случайността.
Това Осъществяване е ставало и ще става според Великия замисъл на Небесния Отец. Именно по времето, когато настъпи часът за това. Осъществяването от преди две хиляди, години не би могло да бъде завършено в този вид, в който е заповядал Бог. Спасението се изпраща на цялото човечество и би трябвало да се оповести на човечеството, колкото е възможно повече за дадения Спасителен Път.
Но чадата Божии са толкова много, а човекът е толкова много подвластен на Царството на Силата!
Ето защо, с първото Възпламеняване на Огъня, е било необходимо само да се освети същността на Спасителния Възход, а Тайната на Ключа от Вратата, през която ще започне Възходът, да се запази.
Тази Тайна на Ключа е трябвало да бъде осветена при Второто Възпламеняване на Огъня. Това е трябвало да стане по Волята на Небесния Отец, преди времето на Скръбта.
Великият Господ е знаел, че Първото Осъществяване ще завърши с мъка и Израилският народ ще отхвърли Неговия Син. Но това е бил единственият изход, който е давал на човечеството Спасителното Знамение.
По нататък е трябвало време.
111. В какво се състои същността на Второто Пришествие? Не е ли в това, да се осъществи Големият Съд?
Да, така е. Но Съдът във вашето разбиране е получил невярно представяне, отъждествили сте го с този съд, който вие извършвате помежду си.
Висшата справедливост на Съда се състои не в това, да бъде определена степента на порочността, като бъде показана, а отново да ви се даде възможност да приемете Истината и вече сами да решите своята съдба.
Докосвайки се до Истината, вие открито ще се разделите на пшеница и на плевели. Но това трябва да направите самите вие, защото Законът за Свободата на Избора не трябва да бъде нарушаван. Това е Божий Закон.
Пътят на Спасението е открит сега за всички.
Истина ще ви кажа: да не види тази Истина може само слепец.
Тези, които имат достатъчно чисти сърца и чуват Божия Глас, не са способни да отминат покрай Него.
А тези, които Го отхвърлят и продължават да упорстват, сами ще изберат своята участ. Тяхното време е дошло.
Вие ще изберете този път, на който съответства вашето сърце. Но не е далече денят, когато в изобилие ще вкусите плодовете на своя път.
Що се касае до Тайната на Ключа от Спасителната Врата, през която ще пристъпите към Възхода, то в нея се съдържат Истините за битието на Висшия Свят и Законите за Разцвета на вашата душа. А също така и много тайни, чието незнание води до различията между всички духовни пътища на Майката-Земя.
Тези тайни не би трябвало да бъдат известни, докато не настъпи подходящото за това време.
Ето защо на учениците е било казано: „Досега ви говорих с притчи, но ще настъпи време, когато вече няма да ви говоря с притчи, а направо ще ви кажа за Отеца“ (Иоан, 16:25).
Истината за Небесния Отец все още е трябвало да бъде постигана. И днес дойде обещаното време и открито ще донеса до вашите уши и сърца Истината за Великата Слава на Моя Отец. Това, което до този момент не е знаел никой.
112. Но нима в Стария Завет не е било казано достатъчно за Великия Творец?
Намирайки се в океана на дивотата и почитането на по-голямата физическа сила, младите Божии чада са могли да се преклонят само пред още по-могъща сила. За великата Любов е било безмислено да се говори, тъй като е невъзможно да се развива Любовта, като едновременно хората се убиват един друг.
В тези времена, е било необходимо присъствието на страха пред Божията Сила. Ето защо, преди много години до появяването на Новия Завет, пред Божиите чада първоначално е била разкривана Истината за могъществото на Твореца на Материалното Битие.
Но това не е Истината за Славата на вашия Небесен Отец.
Вие дълго време сте осъзнавали Истината за двамата Велики Творци като едно и също начало, на основата на което са възникнали много обърквания и разногласия.
За това, че на човечеството му предстои да узнае никому неизвестната Истина на Божията Слава и да премине през периода на бездуховност, за първи път е било казано на бъдещия Апостол Андрей, след първата среща с него. И разбира се, тези думи никъде не са били отбелязани.
Но е дошло времето за узнаването на изгубените тайни.
След като Андрей за първи път чул Словото, догонил отиващият в градината Учител и го попитал:
– Какво сме ние и какво си Ти? В какво е разликата между нас?
– Това е същността на битието на вашия свят, а не е Моето Мироздание. Аз дойдох свише, а вие обитавате низините. Но е дошло вашето време да се изкачите до Върховете на великите знания за Мирозданието, Моето Мироздание – това, в което Аз живея.
Моят път не е ознаменуван с нищо, освен със слизането при вас, Божиите чада. За да посея между вас Словото на Отеца и да ви донеса Истината за Неговото съществувание, непозната до днес на никого.
Той знае за всеки от вас и на всеки от вас протяга Ръка, независимо от вярата, която носите в сърцата си.
Но е вярно и това, че вие сте тръгнали по път, който е непознат на никого, в това число и на вас. Това е пътят на бездната, бездната на духовното падение. На всеки от вас предстои да измине този път.
Това ще стане не сега, а по-късно. За това, вие ще разберете впоследствие в Името на Бога. То ще бъде неизменно, както и това, че стоя пред вас в тяло от плът.
Такава е съдбата на вашето и Моето развитие. Но Аз обезателно ще дойда на Земята. И Моето Слово ще достигне до вашите души и сърца, където и да бъдете, на което и място да се намирате. Това е неизменно, както е неизменна Божията Слава. Невидима, но намираща се около вас. Вашият свят е нищо в сравнение с това, което се намира около вас.
113. Действително ли Иисус Христос е заченат непорочно?
Да, така е. Но не в смисъла, в който го разбирате вие. Тази представа, която възниква във вас не е чудо, а е естествен начин за продължаването на живота в много светове на Извънземния Разум.
Някои Учители от Изтока, които са идвали на Земята от Твореца на Вселената са били родени именно по този начин.
Помнете, че душата се влага след раждането на плътта.
114. Съществува мнение, че Иисус не е роден във Витлеем. Какво ще кажете Вие за това?
Вие малко сте се доближили до истината.
Когато Йосиф и Майка Мариам са се отправили към Витлеем, то раждането е станало скоро, недалеч от Назарет, в една от къщите на малко селце.
А след като са дошли във Витлеем, раждането е било записано.
Родителите действително са спирали в тази пещера, която почита целият християнски свят. Въпреки, че не всички неща, които са свети за вас, вие сте запомнили правилно.
115. Съществува мнение, че от 12 до 30-та си година, Иисус е бил в Индия. Истина ли е това?
Не. Това не е истина.
Във времето, предшестващо сътворяването на Божието Слово, е протичал своеобразният живот на мечтателния Юноша, внимателно анализиращ заобикалящият го свят, а от седемгодишна възраст и Божия Закон.
Като малък Иисус е помагал на Майка си да работи на полето, а в по-зряла възраст е изучавал занаята на Йосиф, който майсторски е правил дърводелски инструменти за изработването на кожи и за работа с тъкани.
Любителят на праскови не само е рисувал цветя и птици, но е майсторил и най-различни дребни предмети, които е подарявал на някои римски войни.
Той е можел дълго да говори с цветята и до късно да се вглежда в звездите и Йосиф често е мърморел, че Майка му Го очаква и се безпокои.
116. Иисус Христос е казал: "Аз победих света". Какво означава това?
Това е стъпалото на изхода от влиянието на съблазните, присъщи на света на човешкия род.
117. Иисус Христос е дошъл да отдели бащата от сина, майката от дъщерята и т.н. Защо е направил Той това?
Тайнството се състои в това, че вашите семейства се събират по Закона, според който, по-силните души са призвани да изтеглят след себе си по-слабите.
Това възниква не само между двама съединили се, но и между родителите и децата, когато или родителите са призвани да спасяват децата, или децата, укрепнали в изпитанията, са призвани да спасяват родителите.
Но щом влезете в съприкосновение с Истината, времето значително се ускорява и действията на хората придобиват по-активен характер.
Тези, които вървят по-упорито с Божията Ръка, ще започнат да се трудят още повече в името на Неговата Слава. А тези, които са по-подвластни на тъмнината, още повече ще се потопят в дивото и ще започнат активно да противостоят на своите близки.
Противостоенето ще бъде рязко.
Чрез по-слабите, тъмнината ще се опита да спре по-силните.
118. Защо в Писанието дванадесетте ученика се срещат под различни имена.
Вие се опитвате да намерите обяснението в това, че някои от тях са имали по две, а и по три прозвища. Но истината се състои в това, че избирането на Ученици, не е предполагало обезателното отделяне на дванадесет основни от тях, които от началото на Осъществяването са дошли един след друг.
В началото са дошли четиринадесет ученика, между които още не са били тези, които са се присъединили към тях на Тайната Вечеря.
А евангелистите, изхождайки от съществуването на дванадестте Израилеви колена, са се постарали да отделят дванадесет ученика, които са се проявили най-активно.
Пръв е дошъл Андрей.
В миналото - жестокосърдечен младеж, който не е знаел пощада. Смел и безстрашен, не познаващ страха. След срещата, той постепенно е станал по-мек и възприемчив към Божието Слово.
Втори е дошъл Йоан, а след него Петър.
Петър не е тръгнал след Андрей веднага. Съмненията дълго са терзали неговата душа, защото той не е знаел, кое е истина и кое - лъжа.
Той дълго е упреквал Андрей за неговите думи, а понякога се е нахвърлял с юмруци срещу него. Но това не предизвиквало злоба в душата на Андрей, защото той вече бил познал Божието Слово.
Веднъж Петър се съгласил с думите на Андрей и отишъл да види Учителя. Думите покорили сърцето на Петър и той се размекнал. Ръцете му се протегнали към Учителя и Петър прегърнал краката му и ги докоснал с устни.
Петър имал твърд и целеустремен характер. И ако той започвал да прави нещо, то било вече невъзможно да бъде спрян. Той е правил много грешки, но и много неща е свършил.
Следващият, който дошъл бил Яков.
Пети дошъл Тома (Вартоломей). Тома не познавал своите родители. Те били умрели много рано. Тома бил възпитан в семейството на друг човек, който много го обичал.
Сърцето на Тома било открито и мечтателно. Винаги за всички казвал добри неща, независимо от това, че много от хората му причинявали болка. Неверието се прокраднало в душата му по-късно, когато той се докоснал до Осъществяването. Много от направеното го смущавало, защото той не знаел много неща.
Шести дошъл Марк, в когото се таили искриците на ленивостта и упоритостта. В един миг е могъл да се разпали и забравяйки себе си, да се труди много. Но това е станало по-късно. По-рано той е бил в неведение, защото не бил още познал мъдростта със сърцето си.
Седми дошъл Левий.
Неговият живот впоследствие рязко се изменил, защото веднъж той убил легионер. Това не би трябвало да става: та нали Левий е бил ученик на Светлината. Но настъпил момента, когато чертата, която не би трябвало да бъде пристъпвана, била премината.
Веднъж, през една дъждовна нощ, той влязъл в една гостилница, за да донесе Словото на намиращите се там и да вечеря с тях. Но изпитото вино помътило разсъдъка му и в разгорещената реч било засегнато името на кесаря.
Намиращият се наблизо легионер сметнал за необходимо да го предаде на властите, но силата на воина била по-малка от тази на Левий. С могъщия си юмрук, Левий нанесъл удар по слепоочието на легионера и последният паднал мъртъв.
Случката предизвикала паника в гостилницата, защото наказанието за това било жестока смърт върху кръста.
Подчинените на властта селяни доложили за случилото се и Левий бил хванат.
Той бил изтезаван до безпаметство и мълвял с окървавени устни: „Господи! Защо си ми приготвил всичко това? Нима малко съм страдал, гонен заради Твоето Слово? Нямам сили да търпя повече, та камо ли да го понеса.“
И настъпил часа, в който той предал дух, без да дочака кръста. Небесният Отец съжалил този отстъпил от Вярата и му простил в името на бъдещото сътворение. Но Левий ще носи в себе си страданието заради убития от неговите ръце.
Осми дошъл Лука.
Девети се появил Максилиян.Той бил потомък на египетски жрец и жена от Юдея. Тя била в плен, когато се родил синът и, и той не познавал свободата. По-късно, когато майка му умряла, той получил свободата.
Като юноша, бил възпитаван в семейство на рибар, където го приемали като свой.
Лука не говорил много, а много слушал и вървял след Учителя до края. Вече като зрял мъж, той носел Словото до ушите на слушащите.
Десети дошъл Захарий.
Той постоянно, като омагьосан слушал Словото. Ту разкривал сърцето си, ту го затварял. Съмненията го измъчвали и заради това, Захарий много боледувал. Всичко това се отразило на краката му. Но Захарий живял живот на праведник.
Единадесети се появил Матей. Той постоянно се стремял нагоре и попивал всичко, което чувал. Погледът му бил открит и пълен с удивление от чутото.
След Матей дошъл Самуил (Филип).
Той имал арабска кръв. Живял недълго. Умрял е на осемнадесет години.
Убили са го с копие, когато той се застъпил за едно дете, което римски легионер биел.
Тринадесети дошъл Юда Искариот, а скоро след него Яков Алфеев.
В последствие, Яков бил изгонен от селището, защото говорел лъжовни неща за Учителя, за което и бил наказан. Той не се върнал в общината, въпреки че преди това е работел много в името на Божията Слава.
Симон Кананит и Симон Зилот, за които се споменава в Писанието, дошли малко по-късно и присъстали на Тайната Вечеря.
119. Правилно ли е описана в Писанието Тайната Вечеря и момента на изобличението на Юда?
Аз само ще ви разкажа, това, което се е случило, а вие го приемете на вяра.
Когато учениците се събрали и седнали на пода, изслушали неголямо обръщение към тях, което завършвало с думите:
– ... Идете и носете Моето Слово и да бъде с вас Силата на Моя Отец, за да се осъществи това в името на Неговата Слава.
И няма да имате прегради по пътя, които биха погли да ви попречат да извършите тези неща.
Тръгнете в мир.
Амин!
А сега, Аз бих искал да разделя с вас храната, която ни е изпратил Бог, за да продължим Своите дела.
Тази храна ще разделя с вас за последен път, така както и първия. За да разберете какво представлява тази храна, какво е Моята кръв и какво е Моята плът. Знайте, че това тайнство ще пребъде с вас отсега и во веки веков. Вие ще разберете много от Моите слова, за да можете в бъдеще, когато Мене няма да ме има до вас, да вършите това дело.
Учениците започнали да се оглеждат, без да могат да разберат казаното от Него. Те се поглеждали един друг и смятали, че казаното е за това, че не всички от тях ще носят след известно време един до друг Словото.
Само Петър и Андрей тъжно гледали Учителя. Те бързо разбрали това, което е искал да им каже Учителя. По-късно те споделили това с Йоан. След това, вестта веднага се разнесла по-нататък.
После Учителят разчупил хляба и понечил да налее вино в чашите.
По време на вечерята, внезапно влязъл Левий и предупредил, че към тях идват римски легионери. Всички бързо станали и напуснали приютилия ги покрив.
В това време между учениците се разнесъл въпросът: кой е предателят? Никой не би трябвало да знае за мястото на тайната среща. Тогава учениците обърнали внимание на това, че някои от тях ги няма. А това едва не породило изблик на сплетни, защото много от тях не знаели къде са останалите.
Никой не подозирал, че причината за всичко е Юда, че това е негов донос.
Когато всички напуснали къщата, Юда се опитал незабелязано да се скрие. Едва след известно време, учениците започнали да се питат един друг: „Къде е Юда? Да не би да са го хванали?“
Тогава Учителят казал: „Аз го изпратих.“
Никой не знаел къде и защо, тъй като Учителят мълчал и не дал обяснения.
120. Разкажете, ако обичате, за отношенията на Иисус с Юда? Вярно ли е, че Юда го предал за пари? Каква е по-нататъшната съдба на Юда след разпятието на Христос?
Тази тема предизвиква в последно време възникването на всевъзможни небивалици и неправилни тълкувания. За всичко това крайно малко е отбелязано в Писанието. Тайната за тази истина са знаели само Бог, Учителят и Юда, ето защо евангелистите не са могли да разкажат за това.
В тези далечни времена по следите на учениците е вървяла девойка, която се наричала Искандал. Тя много е обичала Учителя, но никога не е смеела да се доближи до Него. Юда страстно я е обичал.
Веднъж тя спряла в едно село да се напие с вода и да си почине, а другите са се отправили по-нататък.
Девойката започнала да разказва за Учителя и за Словото, което Той бил донесъл от Своя Отец. Речта и била пламенна и това възбудило ненавист в някои от слушателите.
Краят бил трагичен: нещастните хора започнали да я замерят с камъни.
Когато озлобените се разотишли, до лежащата девойка се приближило момче-пастирче. То видяло, че тя е все още жива и напрягайки всичките си сили, довлякло страдащото Божие чадо под сянката на едно дърво. След това, пастирчето се затичало към съседното село, за да догони отиващия си Учител и Неговите ученици.
Като чули скръбната вест, всички се върнали при дървото, под което тихо лежала Искандал.
Учителят седнал до нея и положил главата и на коляното Си. Тя се усмихнала. По Божията воля, това чадо е трябвало да изостави своето житие в плът. Тя умряла.
Това обстоятелство изиграло решаваща роля в живота на Юда, който затаил злоба.
Дълго време той не я проявявал, но веднъж...
Когато дошъл в Ерусалим и посетил Божия храм, Учителят видял много търговци под свода на храма. Болка пронизала сърцето Му.
След рязкото изобличаване на търгуващите и след като била преобърната първата лавка, разгорещилите се ученици се нахвърлили войствено на останалите маси.
Суматохата и безредието достигнали до краен предел, възникнал пожар, който би могъл да проникне вътре в храма. Но скоро дошли римските войни и с помощта на оръжието, установили ред, погубвайки много нещастни хора.
По време на безредието, учениците извели Учителя от пожара, който Той се опитвал да потуши. Всички заедно, под прикритието на паниката, отишли в Гетсиманската градина, където спрели да нощуват.
Когато всички заспали, от храстите излязъл Юда, който малко преди тези събития изчезнал от общината. Той се приближил до Учителя, Който бил задрямал, притулил се зад ствола на едно дърво и като се огледал наоколо, замахнал с нож. Но очите на Спящия Учител се отворили.
Краткият разговор и строгите думи охладили страстите на нещастника.
Юда се успокоил външно, но вътрешно запазил желанието си да отмъсти.
Когато настъпил скръбния час, Юда довел войниците в Гетсиманската градина.
Учителят го попитал: „Защо направи това? Как можа?“
Юда отговорил: „Аз не Ти повярвах. Сърцето ми скърбеше за загубата. Но сега вече нищо не може да се направи. Прощавай.“ След това той си отишъл.
Впоследствие Юда осъзнал каква съдбоносна грешка е направил. Голяма тежест легнала върху сърцето му.
Измъчен от терзания, той три пъти отивал до края на пропастта, но така и не се решил да се хвърли в нея. След това Юда много се пропил.
Веднъж в пияно състояние той призовал Бога и умрял. Така приключил този сляп живот в плът.
121. В книгата „Майсторът и Маргарита“ М. Булгаков се опитва да покаже срещата на Пилат с Христос. Какво се е случило всъщност?
В деня, в който Пилат пристигнал от Рим, в залата вкарали пребития от бой Иисус, съпроводен от военачалника. На главата Му вече имало трънен венец, а ръцете Му били завързани на гърба. Дрипи покривали само долната част на тялото Му.
Пилат бил възмутен, защото от сутринта не бил ял нищо. Той разхлабил пояса си, изтегнал се в креслото и посрещнал Арестанта, чиито крака били наранени и окървавени.
Пилат попитал:
– Кой си Ти?
– Син на Юдейската земя.
– Защо си тук?
– Мен Ме доведоха тук хора, за да понеса Божия Съд.
– В какво Те обвиняват те?
– В измяна на Божията Слава.
Пилат се приближил и заповядал да Му развържат ръцете. Като забелязал венеца, дошъл още по-близо и погледнал в очите Му. Но скоро смутено отместил поглед, защото не видял обичайния в подобни случаи страх, дори не ненавист, а състрадание, любов и смирение.
Пилат заповядал да свалят трънения венец. От раните от обожданията бавно потекла кръв.
– Какво мислиш за мен? – попитал Пилат.
Той прекрасно знаел, че юдеите ненавиждат и се боят от римската власт и от него самия, но искал да провери може ли този Човек да остане искрен до края, дори и в този отговорен момент, когато Неговият живот виси на косъм и всяка дума е можела да реши всичко. Отговорът на Иисус се оказал абсолютно не такъв, какъвто очаквал да чуе Пилат:
– Ти си такъв, каквито сме и всички ние – син на Земята. Ти трябва да носиш мир на хората, а не раздор. Аз те обичам така, както безгранично те обича Господ.
– Истина ли казват, че Ти си Юдейският Цар?
– Не. Аз съм Син Божий. Аз съм Този, който е дошъл при вас, за да донесе мир и Спасение на грешната Земя. За да ви сродя помежду ви и да ви обединя в Едно Семейство. Но голяма е мъката Ми, защото вие не Ме слушате. В това се състои бедността на вашата душа.
След като задал още няколко въпроса, Пилат излязъл при народа и се опитал да обясни, че няма пълномощия да съди този Човек, защото не вижда в Него никаква опасност както за Рим, така и за Юдейския народ.
– Какво да се направи с Него? – попитал той юдеите. – Вземете Го и Го съдете сами, защото Той не е направил нищо против нас и против императора.
Народът, който се тълпял пред покоите на Пилат замрял в нерешителност. Чувствало се, че в хората няма нито злоба, нито желание да Го наказват. Повече прозирало равнодушие.
И тогава се появили няколко души, които ревностно започнали да призовават останалите със злобни викове:
– Да се накаже Иисус! Той е враг на Юдейския народ. Той предаде нашия Господ и е виновен за измяна пред кесаря, за което трябва да бъде наказан.
Дълго време Пилат се разхождал замислен из своите покои, незнаейки как да реши съдбата на Иисус. От една страна, от чисто човешки подбуди той изпитвал жалост към този изнемощял, уморен, но смирен Човек; от друга страна, било желанието на народа да накаже Христос.
„Кой е Той?“ - тази мисъл измъчвала Пилат и не му давала покой дори тогава, когато отвели Арестувания, а Пилат отидъл да си почива.
Той заповядал на войниците да не докосват Иисус и да не се подиграват с Него.
През нощта, когато била решена съдбата на Христос, много огньове горели близо до покоите на Пилат. Около огньовете седяли хора, които далеч не принадлежали към бедното съсловие. Те в изобилие ядели месо и пиели вино.
На различни места започнали да се появяват хора, които се приближавали към една или друга група и се опитвали, ако не с думи, то със сила да ги убедят да вземат решение, отговарящо на техния замисъл да освободят Варава. И това им се удало.
Настъпило утрото и Пилат трябвало да реши, кого да остави жив.
Народът закрещял: „Оставете жив Варава!“
Пилат отишъл в покоите си и се мятал сякаш се намирал в клетка.
И ето, че настъпил мигът. Пилат не излязъл веднага от своите покои и не присъствал на извеждането на Христос от тъмния каменен зандан, където Той прекарал нощта.
Едва след това, когато разпъвали Христос, Пилат се появил за известно време яздейки на кон и вглеждайки се в осъдените. При вида на Иисус, който смирено понасял тежките страдания, той изпитал неволна симпатия и уважение към този Човек. Пилат чувствал цялата невинност на Страдащият на кръста, но нищо не могъл да измени.
По бузата му се търкулнала сълза, той обърнал коня и си отишъл.
Дълго още го е мъчило видението на разпънатия Христос, вината за Чиято смърт Пилат е пазил в сърцето си.
Своята смърт Пилат ще посрещне като нещо обикновено, отдавна очаквано.
Ще го убият в двубой.
122. Имал ли е Христос минути на слабост по време на молитвата си в Гетсиманската градина преди ареста, както е описано в Библията? Защо на кръста Иисус призовава Бога, питайки Го: „... защо ме изостави?“ (Мат. 27:46). Нима Той не е знаел какво Го очаква?
Истината за това време на мъка и Слава Божия е достигнала до вашето съзнание в малко изменен вид. Но това не е повлияло на изпълнението на Великия замисъл на Небесния Отец. В последно време, на основата на незнанието на Истината, са започнали да се появяват разнообразни небивалици и много тълкувания.
Сега е дошло времето да поставим всичко на своите места.
Обръщението към Небесния Отец с думите: „Ако е възможно да Ме отмине тази чаша“, не е станало по време на молитвата преди арестуването, но самата молитва да бъдат укрепени Неговите сили наистина е била.
Думите за чашата неволно са се отронили от устата преди минутата на приковаването към кръста. Защото едно е да знаеш за предстоящото изпитание, а друго е да го понесеш.
Голяма мъка е очаквала Иисус, но подробностите за нея Той не е знаел. Това е предизвикало нови думи, откъснали се от устата му в последствие: „Отче! Защо Ме изостави?“
Пребиваването на кръста е продължило ден и половина, а през нощта, пияните войни са увеличавали страданията Му, като са горели с запалени главни стъпалата на краката Му.
Това е останало неизвестно за вас.
Наказанието на кръста, а по-точно, на Т-образния стълб, е римски обичай. И когато римляните са извършвали наказанията, не са се съобразявали с традициите на подвластните им народи.
Наказанието е продължавало дотогава, докато живота е тлеел в тялото на осъдения. И само в изключителни случаи, необходими на римската власт, смъртта е могла да бъде ускорена.
Ден и половина, пребиваването на кръста се е оказало тежко изпитание и едва на втория ден, след залеза на слънцето, последователите са свалили от кръста тялото на Учителя и са го погребали, обвивайки го в пелени и затискайки с масивен камък входа на пещерата, приготвена за погребението.
123. Каква е съдбата на този разбойник, който бил разпънат с Христос и на когото Той казал: „Сега ще бъдеш ли с Мене в рая?“ Нима е било достатъчно това, което е направил този разбойник, за да попадне в рая?
Истината се състои в това, че на Голготата, от едната страна на централния кръст бил разпънат разбойник, а от другата – езически юноша.
Този човек бил грък по рождение и никога не бил имал съприкосновение с Божието Слово. Той бил мечтател, много обичал Природата и общувал с нея в душата си. Ето защо, той се покланял на езическите богове.
Веднъж юношата попаднал в редица объркани обстоятелства и бил уличен като разбойник. И тъй като се покланял на езическите богове, му приписали още по-тежки злодеяния. Резултатът от всичко това било наказанието.
По Висша Воля, на него му била дадена възможност в последния миг да се докосне до Истината и да определи своята по-нататъшна съдба. Тази крачка била направена достойно.
По Божия Воля, това чадо отново ще придобие житие в плът, за да може, вървейки по стъпките на Човешкия Син да осъзнае Истината, изпратена от Небесния Отец на човешкия род.
124. Някои западни изследователи са стигнали до извода, че Христос е имал двойник и след възкръсването са видели именно него, а не самия Иисус, Чието тяло било дематериализирано. Как се отнасяте Вие към това?
Объркването и тук е повлияло на съзнанието на търсещите Истината.
В Писанието има място, където е казано: „... Но Той им казал в отговор: лукавият и прелюбодеен род търси знамения; и знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона;
Защото както Йона е бил в тялото на кита три дена и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи...“ (Мат. 12:39, 40).
Ако се докоснете внимателно до тази истина няма да ви е трудно да осъзнаете, че освобождаването на Йона е станало на четвъртия ден, а значи и Възкръсването на Христос е трябвало да стане на четвъртия ден. Но не на сутринта на третия ден, след два дена и две нощи.
Три дена и три нощи, Майка Мариам и Йоан безкрайно възнасяли молитви към Бога. Повярвалите претърпели значително объркване от случилото се. Много от тях се разколебали в своята вяра.
Но на сутринта на четвъртия ден, тичащите около къщата деца съобщили, че входът на дома на мъртвите е отворен.
Това известие потресло Майка Мариам и Йоан.
Йоан се затичал към мястото на погребението, но от вълнение трудно контролирал краката си. Щом дотичал и видял отворения вход, страхът окончателно сковал краката му. Иоан не се решил да влезе вътре, веднага дотичал и Петър, след като получил Божията вест и със свойствената му решителност, смело прекрачил прага на пещерата. Иоан го последвал.
Вътре те видели ложето, от което висяли пелените и два гълъба, които били кацнали до възглавето. Гълъбите разперили крила и полетели към изхода, а чадата чули Глас Божий, който ги притиснал към Земята.
Небесният Отец им възместил, че е направил това, което им е обещал.
След това, поразените Петър и Иоан, тръгнали към изхода и видели Учителя.
Той им казал:
– Идете и разнесете веста, че Аз дойдох, както ви бях обещал. И нека се съберат хора в подножието на планината Благовестие, където бях погребан Аз.
Нека да се събират тези чада четиридесет дни, защото през тези дни Аз ще бъда до вас и ще ви нося Словото на Отца, който Ме изпрати отново при вас, за да завърша започнатото Творение.
След тези думи Петър се затичал към града, а Йоан - към Майка Мариам.Когато Йоан дотичал до дома и разказал за случилото се, това така потресло Майка Мариам, че силите и едва не Я изоставили. На Йоан му се наложило да Я води, придържайки Я под ръка.
В подножието на планината се събрали много хора, но когато Майка Мариам се приближила и видяла Сина, то краката и отново се подкосили и тя паднала в краката Му. Учениците Я вдигнали и Я поддържали, за да може Тя, заедно с всички да чуе Учителя.
Той, както и преди започнал да говори за Истината на Своя Отец, а в края промълвил:
– Следващият път ще дойда като крадец през нощта, за да ви разделя на праведни и неправедни.
От днес, лицето Ми няма да бъде единствено, защото ще дойда под ново покривало, за което няма да знае никой, дори и Аз. Но това неизменно ще стане, както това, че стоя сега пред вас. И няма да има равни на Мене в тези Сътворения.
Много хора ще дойдат под Моето име, но да ги разпознаят, ще могат само възлюбилите Ме и всичко наоколо, защото Аз съм породен от Него.
Ще творя богоугодни дела, ще творя Неговата Любов навред по Земята, защото духът Ми е безсмъртен и Неговите Творения нямат край.
В Името на Отца, Аз ще дойда отново, за да завърша започнатото от Моя Отец в името на Неговата Слава и в името на възраждането на Истинността на Земята. Да пребъде това!
Амин!
След тази реч от хорската тълпа излязъл Тома и се приближил към Учителя.
Кръвта леко сълзяла от раната под сърцето, въпреки, че нямало болка.
Тома положил ръката си встрани от раната и кръвта избликнала, обаграйки ръката му. Тогава всички отново чули Словото:
– От днес ще има от Моята кръв по ръцете на всеки невярващ, защото той ще рани Моето сърце със своето неверие.
Всеки, който отхвърли Моето Учение, ще отима върху пръстите си от кръвта на Умрелия за вашето благо...
Срещите с учениците продължили четиридесет дни.
И ето, че настъпил денят на раздялата.
Всички отишли по-далече от чуждите очи. Небосклонът бил засенчен от облаци.
Над главата на Учителя, облаците малко се разпръснали и оттам се спуснал ярък стълб Светлина, който осветил цялата Му фигура. След това, започнало бавно Възнасяне, което много развълнувало наблюдаващите Славата на Господа.
След като облачната покривка била премината, всички наблюдавали ярко избухване на багри и материалното тяло изчезнало, защото то е абсолютно непотребно във Висшия Свят на Небесния Отец.
Ето защо, ако необходимото дойде отново да твори на Земята в името на Божията Слава, то ще бъде нужно ново покривало, родено на Земята от човек.
В това се състои Божията Слава.
Така е било и така ще бъде!
125. По време на трансхималайската експедиция в град Шринагар и град Кашгар, на Рьорих са били показани гробовете на Христос и на Майка Мария. В Свещенните Писания, намиращи се в един ашрам са се запазили записки за Христос и Неговите заповеди в Индия. Как да се свърже всичко това с Възнасянето?
Да се покажат знаците, оставени от човешки ръце върху повърхността на Земята, не означава да се покаже Истината, намираща се в самата Земя.
Това, което се е случило на Земята след Осъществяването, е резултат от естествената дейност на богатите вътрешни дарове на човека.
Още повече, че в Ерусалим има два храма, които показват мястото, в което е погребана Майка Мариам. Православният храм посочва едно място, а католическия - друго.
Но и това не е истина.
Истина ви казвам: гробът на Майка Мариам се намира във Витлеем и е потъпкан от слепите чада, както и много други гробници в района. И по Волята на Небесния Отец, днес се изпълни предначертаното от Него: Синът се преклони пред гроба на Своята Майка, Която някога е обливала със сълзи Неговия Гроб.
Преди много векове, тъмнина е обхванала Земята и е покрила Ерусалим. Тази тъмнина е нощта, която е продължила две хиляди години, та и до днес.
Колко много грешки сте направили вие, движейки се в тъмнина!
Истина ще ви кажа: много от светините, които вие почитате, се намират на друго място и са потъпкани от мръсни деяния.
Колко голяма е била тъмнината!
126. Откъде се е взела Торинската плащеница? Изследователите са определили, че тя се е появила много по-късно.
Плащеницата, която е била оставена в гробницата след Възкръсването, се е загубила. Хората не са могли да я запазят в периода на първите гонения срещу вярващите. Но по Волята на Небесния Отец, тя е била материализирана от Светите Братя, които Господ е оставил на Земята, за да ви помагат.
Тя е била създадена като точно подобие на тази тъкан, която е покривала тялото на Христос в гроба. А самото създаване е станало малко по-късно.
Това е подарък за вас от вашия Небесен Отец.
127. Вие разказвате много нови неща и говорите с такива подробности, за които не се споменава в нито едно Свещенно Писание. Откъде знаете Вие, кое е вярно и кое не е вярно? Кой е източникът на Вашите познания?
От една страна, Аз ви разказвам минути от Своя живот, чието битие някога се е разгоряло по Волята на Моя Небесен Отец. Паметта е неизменният източник на далечните спомени, които с огнени искри все повече пронизват сърцето Ми.
Това е по Божия Воля.
А що се касае до Истините, те се крият в същността на Небесния Отец. И никой друг във Вселената не ги е знаел до днес.
Тези Истини, Господ може да покаже на света само посредством Своето Слово.
Аз съм Словото на Моя Отец. Аз и Моят Отец сме единни, но не сме едно и също нещо, както много от вас погрешно са мислили в продължение на две хиляди години.
Аз съм в Отеца, а Отецът е в Мен. Думите, които ви казвам не са Мои; те са на Отеца, Който се намира в Мене.
Всичко, което Бог иска да ви покаже, ще осветя Аз.
Това е Истината.
128. Глас отгоре ли чувате?
В никакъв случай.
Разберете правилно това, за което ви говорих преди да отговоря на този въпрос.
Да чуват глас и да предават чутото е участта на пророците и лъжепророците. Има ли разлика в това, че едни чуват Гласа на Небесния Отец, а други са просто нещастници, прелъстени от гласовете на други източници.
129. Защо евангелистите са допуснали изопачаване на Истината? Нали им е помагал Светият Дух!
Непознаването на великото Тайнство на Светия Дух е довело до много груби грешки от страна на многочислените тълкуватели на Божието Слово. Тези грешки ще се разрастват до ужасни размери особено в днешно време.
Нужно е да се разбере разликата между помощта на Светия Дух и това, от което се увличат днес много нещастници: взимат писалката, слагат ръка върху листа и тя произволно започва да пише под въздействието на нечия воля.
Влиянието на Светия Дух не е нашепване в ухото на това, което трябва да бъде написано. В такъв случай, би било достатъчно само едно Евангелие, което би трябвало да съдържа смисъла на всичките четири. И не би имало никакво изопачаване.
Но вие не сте роботи, на вас ви е дадена Великата свобода на творчеството.
В това се състои Великата Слава на вашия Небесен Отец.
Божиите чада, които са били призвани да опишат Деянията, изначално не са имали намерение да го направят.
Те са попили видяното и чутото и са го запазили най-пълно в своето съзнание. И когато е настъпил благоприятният момент за изпълнението на всичко това, Светият Дух е възбудил душата и съзнанието на тези чада. Той само е поддържал в тях несекващия порив да творят и им е помогнал да възкресят в паметта си видяното.
Но от времето на Възнесението са минали вече много години и в паметта на учениците се е запазило крайно малко.
Чисто човешките качества на горещо вярващите, са пробуждали в учениците стремежа да възвисят и без това недосегаемото в описваното Осъществяване. Грешки неизменно е имало.
Най-близо до Истината било Евангелието от Йоан. Но станало така, че Йоан написал три свитъка, но през дългия му живот, два от тях са избледнели. След като Йоан напуснал своето житие в плът, загубеното е възстановявал неговият ученик, младият Ираклий, възкресявайки в паметта си това, което му е разказал неговият Учител.
Ето защо много истини са се загубили.
Именно поради тази причина, вашите изследователи смятат, че четвъртото Евангелие е написано прекалено късно и не би могло да принадлежи на перото на Ученика.
130. Кажете, моля, случайна ли е Вашата външна прилика с образа на Иисус Христос?
Всичко става според Божията Воля.
Затова, каква би трябвало да бъде плътта при повторното осъществяване, не би трябвало да знае никой от Божиите чада.
Плътта, преди нейното раждане на света, може да бъде формирана благодарение на въздействието от страна на Висшият Свят, по Волята на Небесния Отец.
Моят облик сега се различава незначително от облика Ми през онези далечни Времена.
131. При първото си идване на Земята, Вие предварително сте знаели за своя срок на пребиваване между хората, знаели сте и за кръста. Знаете ли сега, каква ще бъде земната ви съдба?
Срокът на пребиваване между хората по време на Осъществяването от преди две хиляди години не е бил известен преди това. А по време на Преображението, Моисей и Илия са съобщили за някои страни от последните дни на Земята.
Фактът, че Юда ще бъде предател, също не е бил известен от преди това.
Що се касае до земната Ми съдба, както през миналото, така и в днешното Ми житие, то е допустимо да бъде известна само в общи линии Истина ще ви кажа: да желае да знае повече, може само слепец.
Това не трябва да знае никой от хората, за да не наруши разцвета на духовната си тъкан.
Но това е отстъпление само по отношение на Божието Слово, защото Законът на Моето битие се отличава до известна степен от вашето.
132. Как може да се докаже, че Словото, което ни преподнасяш Ти, е дадено именно от Отеца, а не от Извънземния Свят? Ти защо не правиш чудеса, както е било преди 2000 години?
Проявите на неизвестни на човека, но вече съществуващи в Мирозданието закони на Материалното Битие, са били необходими, за да потвърдят Божието Осъществяване и са се съобразявали с равнището на разбиране на хората от онова далечно време.
Но времето е показало, че ако човек не вижда дадената му в ръцете Истина, то да бъде доказвана Тя, е безмислено. Той няма да Я носи и няма да Я изпълни.
Но ако Божието чадо вижда Истината, ще се обърне към Нея с цялото си сърце, без да се нуждае от допълнително потвърждение.Истина ви казвам: да не види даденото ви днес от Бога, може само човек със сляпо сърце.
Слушайте внимателно гласа на своето сърце и няма да минете покрай Истината, без да Я видите!
Помнете! Истината не догонва отиващият си, не свети в прозорците на слепците и не чука на вратата на глухите. Тя е подобна на източника на живителната влага, който мирно ромоли в гората.
При Него ще дойдет само зрящите, а да Го изпият могат само тези, които жадуват именно за тази влага.
С чудеса днес ще бъдат прелъстени голямо множество нещастници, дори и сред избраните. Това ще бъде участта не на Божиите пътища.
Макар, че чудеса от Небесния Отец ще има не по-малко, то Божията Слава ще видят само първоначално прозрелите Истината.
Това е закон.
Не бива да се нарушава Свободата на Избора.
|
Житие далечно и настояще
