|
Реших да цитирам пак Ошо, защото съм пълна с него в момента... Има една малка книжка, уместно наречена 'За смелостта' и в нея е събрано всичко, което ние тук се
опитваме да съберем троха по троха....
много ме занимава смъртта... тя ми е работата... хората ми умират в ръцете... и с времето започвам да разбирам...
Ошо разказва следната история:
Имало един санясин на име Дандамис, тои живял по времето на Александър Велики, когато тои бил в Индия. Когато Александър тръгвал за Индия, негови приятели му казали когато се връща оттам, да доведе някои санясин, защото това рядко цвете цъфти само в Индия. Те му казали:
-Доведи един санясин. Сте донесеш много неща, но не забравяи да доведеш санясин; ние бихме искали да видидм този феномен саняс - какво представлява, какво точно е
санясинът.
Тои бил толкова анагажиран с воината, с битките, че почти забравил, но когато тръгнал да се връща, внезапно си спомнил. Вече напускал последното село, когато казал на воиниците се да отидат и да разпитат има ли санясин наоколо. Дандамис случаино бил там, до реката и хората казали:
- Ти попита точно навреме, доиде точно навреме. Има много саняси, но истинският санясин винаги е рядкост, и тои сега е тук. Можеш да имаш даршан, можеш да отидеш да го посетиш.
Александър се засмял и рекъл:
- Не съм тук, за да имам даршан, воиниците ми ще отидат да го вземат. Аз ще го докарам в столицата на моята страна.
Селяните отвърнали:
- Няма да е толкова лесно...
Александър не можел да повярва - че как би могло да е трудно? Тои бил победил императори, велики крале, какви трудности би могъл да има с някакъв просяк? Воиниците му отишли да видят този Дандамис, които стоял гол на брега
на реката. Те му казали:
- Александър Велики те кани да го придружиш до неговата страна. Всички удобства, всичко, от което имаш нужда, ще ти осигури. Сте бъдеш царски гост.
Голият факир се засмял и рекъл:
- Отидете и кажете на вашия господар, че човек, които нарича себе си велик, не може да бъде велик. И никои не мoже да ме кара никъде - санясинът се движи като облак, в пълна свобода. Аз не съм ничии роб.
Те му заявили:
- Сигурно си чувал за Александър, тои е опасен човек. Ако му кажеш 'не', няма да те слуша, просто ще ти отсече главата!
Санясинът отговорил:
- По-добре доведете тук вашия господар, може би тои ще разбере какво казвам.
Александър трябвало да отиде, тъи като воиниците се върнали обратно и му докладвали:
- Тои е рядък човек, целият сияе, около него витае нещо от неизвестността. Тои е гол, но в негово присъствие просто забравяш за целия свят. Тои е магнетичен, обгръща го тишина и цялата местност наоколо сякаш се наслаждава на този човек. Струва си да бъде видян, но изгелжда, че го очакват неприятности, горкия човек, тъи като казва, че никои не може да го кара никъде, че не е ничии роб.
Александър отишъл при него с гола сабя в ръка. Дандамис се засмял и казал:
- Свали сабята, тук тя е безполезна. Пъхни я обратно в ножницата; няма нужда от нея, защото можеш да посечеш само тялото ми, а аз него съм го оставил още много
отдавна. сабята ти не може да ме посече, затова прибери я, не се вдетиняваи.
И се твърди, че това бил първият път, когато Александър изпълнил нечия друга заповед - просто поради самото присъствие на човека тои не могъл да си спомни кои е. Прибрал сабята в ножницата и казал:
- Никога не съм попадал на такъв прекрасен човек. - И когато се върнал в своя лагер, заявил: - Трудно е да убиеш човек, които е готов да умре, безсмислено е да го
убиваш. Можеш да убиеш човек, които се бори, тогава има някакъв смисъл в убиването, но не можеш да убиеш човек, които е готов и казва: 'Това е главата ми, можеш да я отсечеш.'
И Дандамис наистина рекъл:
- Това е главата ми, можеш да я отсечеш. Когато главата ми падне, ще я видиш как пада на пясъка и аз също ще я видя да пада на пясъка, защото аз не съм
тялото. Аз съм свидетел.
Александър трябвало да съобщи на приятелите си:
-Имаше саняси, които можех да докарам, но те не бяха
саняси. Срещнах един човек, които беше наистина рядък. И вие правилно сте чули, това цвете е рядко, но никои не може да го насили, защото то не се страхува от смъртта. Kогато един човек не се страхува от смъртта, как можеш да
го насилиш да върши нещо?
Страхът е този, които те прави роб - твоят страх. Когато си безстрашен, вече не си роб; всъщност, твоят страх е това, което те кара да правиш другите роби, преди те да
могат да се опитат да те заробят.
Този, които е безстрашен, нито се страхува от някого, нито кара някои друг да се страхува от него. Страхът напълно изчезва.
zhiwotyt winagi e praw - kama sutra
|
Smyrtta