|
Хората, които се страхуват твърде много от смъртта, никога не се влюбват в друг човек, те се влюбват в неща-нещата никога не умират, защото те никога не са живели.
Ти можеш да притежаваш неща завинаги и нещо повече-те са заменими. Но ти не можеш да замениш човек.
Хората, които се страхуват твърде много от смъртта, започват да се страхуват и от живота.
Розата...сутринта тя е била жива, а до вечерта вече не е....Те започват да се страхуват от розите, вече не ги поглеждат. Или понякога, когато се появи желанието, купуват изкуствени цветя. С тях всичко е наред. Ти можеш да си спокоен с изкуствените цветя, защото те създават усещане за безсмъртие. Те могат да бъдат тук завинаги и завинаги и завинаги. А истинската роза-сутринта тя е толкова жива, но до вечерта умира, листенцата и се пръсват по земята, тя се връща при своя извор.
Човек, който се страхува от смъртта, ще се страхува и от живота, ще се страхува и от любовта, защото любовта е цвете, любовта не е рупия. Човек, който се бои от живота, може да се ожени, но никога не ще се влюби. Защото бракът е като рупия, любовта е като роза. Тя е тук, може и да не бъде тук, ти не можеш да бъдеш сигурен за нея, тя не притежава законната безсмъртност...
Ошо
Невъзможно е да не е възможно.
|
Любовта...
