В любимата ми книга на ОШО - "Казвам ви - Беседи
върху притчите не Исус" Оши прави нещо като
класификация на УМА. Той го разделя на 5 вида, или
нива на резвитие, стадии:
1. е стадият на пред-ум (дицки ум).При него няма
отговорност, защото детето не познава неща като дълг,
не знае нищо за ценности, за добродетели. Детето не
знае нищо за светодтта, за това не осъзнава и греха.
То съществува в състояние от преди различаването,
преди тези два пътя на греха и светостта да се
разделят. То е в нащо като премитивна единство. Това
е състоянието на детето на приблизително 3 годишна
възраст.
пред-умът е инстинктивен.Интелегентността, която
детето проявява, е естествена, то не я е научило. Тя
е чяст от мъдростта на неговото тяло, тя е наследена.
Детето няма идея за добро и зло и за това няма
конфликт. Желанията му са чисти. Каквото и да желае,
то го желае страстно, тотално. Детето е повече животно, отколкото човек.
Във състояние на гняв се вдетеняваш, когато си обзет
от любов, също се вдетеняваш.
2. Вторият слой е "колективен" - Колективен ум
детето е много себеориентирано, то мисли само за себе
си. Вторият ум започва да мисли за другите, започва
да жертва собствените си интереси, става по-
колективен, в по- голяма степен част от обществото,
от клана, от племето - започва да става цивилизован.
Вторият ум е много преобладаващ. Той притежава
известна идентичност - "Аз съм такъв, на каквито
принадлежа (католик, комунист, индиец...)"
"Това е което аз правя" - на въпроса кой е - отговора
е функцията, която изпълнява в обществото.
Ницше е нарекъл това състояние "камила", натоварено
животно. Хората носят своите товари и тегодби, без
никаква причина, може би просто по навик.
Детето трябва да дойде от първото във второто, но не
трябва да спира там. Целта не е да бъдеш камила
В това състоятие съществува колективна отковорност:
колективният ум функционира; ти все още нямаш лична
отговорност.Всичко е ясно определено - няма нужда да
се спекулира, да се филисофства, да се размишлява, да
се расъждава. Всички проблеми са решени - Ману,
индийският Моисей ги е решил.
Вторият ум не е напрегнат. няма безпокойство. Не е
необходимо да избираш - всичко е вече избрано,
решено; има някакъв фатализъм.
Това състояние - второто - е нещо като
патриархат.Смята се, че Бог е бащата.
3. Третият ум аз наричам "индивидуален ум";Ницше го
нарича "лъв".Той е независимост, той е утвърждаване,
той е бунт. Егото се е развило. Егото е станало
много, много кристализирано. Човекът вече е сам себе
си. истинската културя може да започне едва тогава-
когато си станал индивидуалност. Чувството за аз е
задължително и това е третият стадий на ума.
Възниква отговорността, и то една мното лична
отговорност. Има повече радост и повече безпокойство.
Има свобода, следователно има и напрежение.
Това е една много творческа криза, защото ако се
издигнеш над нея, тя ще стане съзидателна. Ако
изпаднеш от нея, няма да паднеш до втория, а до
първия ум. Точно това се е случило със самият Ницше.
Той е бил "лъв", но лъвът полудял - ревейки, ревейки,
ревейки , той не могъл да намери път отвъд третия ум.
Ницше е имал нужда от човек като Буда.Ако четвъртият
ум е на разположение, тогава третият ще бъде много
творчески.
Ако съществува възможността да се отдаде егото,
тогава то придобива огромна стойност, но стойността е
в неговото отдаване!
4. Четвъртият ум е "универсален ум". Той изглежда
колективен, но не е колективен. "Колективен" означава
де принадлежиш на определено общество, на определено
време, на определен период, на определено страна.
"Универсален" означово до принадлежиш на цялото
съществуване, на съществуващото като такова. Когато
егото узрее, то може да се изостави; всъщност то само
отпада, когато е налице четвъртатат врата. Това е
сега проблемът на запада: третият ум е развит до
крайност, а четвъртата врата още е недостапна.
Егото може да изчизне едва когато е узряло.
Егото съществува в теб, но се притежава от другите.
За това е толкова лесно да бъде маниполиран егоестичния човек.
Универсалният ум въвежда в матриархата. За живота се
мисли не според логиката, а според любовта.
Когато дойдеш до универсалния ум, се ражда великото
творчество. самият ти допир става творчески.
5. Накрая петият, последният ум., когато отиваш дори
отвъд универсалния. Защото дори и като мислиш, че
това е универсалният ум, ти мислиш. В теб все още има
останали някакви идеи за индивидуално и универсално.
Все още си съзнателен за това, че си едно с цялото,
но ти си, и ти си едно с цялото. Единството все още
не е пълно, не е крайно, не е върховно.Когато
единството е наистина върховно, няма индивидуално,
нито универсално. Това е петият ум: Христов ум,
будичен ум.
П.С. Реших, че може да е интересна тази класификация
от ОШО. Не съм цитирала точно (текста е много по-
голям), но се опитах да предам основните моменти и характеристики на петте вида ум.
надявам се да ви бъде полезна
|