Ошо ми вика да не чувам думите, като говори и да не се опитвам да помня. Което трябва да се помни, подсъзнанието ми ще го помни...вижда у много от своите ученици семена, посяти някога, в отдавна минали животи от друг учител...от някой...които сега са готови да покълнат...когато Ошо говори, тези, които го разбират, слушат тишината между две думи, чуват тишина...
Тези, които чуват думите, нищо не чуват. Същността на Ошо е в тишината...но ти не можеш да я разбереш, защото ти си в думите...затова и говориш и никой теб не чува-защото думите са изтъркани, тишината не.

Невъзможно е да не е възможно.