Всеки е качен на кръстта. Всеки се ражда свободен и...бебето се възпитава, докато може да лежи напряко на креватчето...
Започва се едно възпитание....не ти е работа, да ходи, да ака в гърне, да папа с лъжица, да не си показва пишката, да....
Вкарва се в калъп, докато не се е усетило. Когато започне да се усеща, вече е твърде късно, то е момче или момиче, българче, човек...а човек, както знаем, звучи гордо...
Чудя се напоследък...дъщеря ми се води вече пубер...наблюдавам я и се чудя...какво е пубертета...не е ли осъзнаване на себето под вече натрупаната личност-огладена и вкарана в ползу роду.
Не е ли пубертетът себеосъзнаването, за което говорят учителите, истинското себеосъзнаване и борбата между личност и същност...
Обществото обаче се изхитря да сложи юзди и озапти пуберите. А после учителите се чудят как да върнат човеците в това пуберско бунтовно състояние, че да прескочат границата обратно в детството...

Невъзможно е да не е възможно.