|
Дам, крайна съм. Усетих се, като го каза
Когато някоя маневра ми е по-сложна и не мога чисто спонтанно да я активизирам, тогава трябва да разпадна в някакъв процес, в който нещата се движат по-забавено. Тогава ползвам точно нищността, за да разхлабя актуалната си позиция и така да стартирам прехвърлянето. В това отношение йога ми е изключителен ресурс
Празнота, която се себеосъзнава - от една страна тази картина ми стои като някакъв коан. Особено пък, ако става дума за потребност на празнотата от себеосъзнаване. Идва ми някак като 'Какъв е звукът от пляскането на една ръка?!'
Аз от будизъм не разбирам. Обичам го и някой ден ще му отделя нужното внимание, но това е страшно много работа, за която не намерих време в последните години. Така че, фактически говорейки за празнотата, си говоря от позицията на йога, т. е. нямам предвид шунията, а пуруша - и взимам под внимание, че все пак те се различават концептуално /макар и да не зная точно как/. Или пък това е някакво по-близко до даоските идеи - идея си нямам, защото и от дао не разбирам. Има едни такива моменти, в които ми става супер сложно и объркано. Не от нещо друго, от невежество /ама не от лошото невежество (смея се)/.
От друга страна, познавам два метода за опознаване на нищността /как да кажа каква нищност - онази, при която СТ е с много силно разхлабено от всякакви захвати положение/ и определено смяната на формите е единия от тях. Ей, това е разтърсващо... Не по-малко от ефекта на фантастичната царска йога... /за тук няма подходяща емотиконка, разбираш ме :)/
Мисля си за това, което каза за степените. Тогава може би и контролираното безумие трябва да си има своите. Така ли е, ще ми разкажеш ли за него
Да, малко ще съм арогантна /че аз кога не съм била (смея се)/, но ми прави впечатление, че масовото ниво на бг форумите е блатно. Чак пък толкова никой у нас да не работи - не ми се вярва. Дали смислените са дълбоки интроверти, или просто от едно ниво нататък работят при затворени врати, нямам идея. Но факт - навсякъде някакви въртели и полемики върху периферии, които би трябвало да са извън фокуса на вниманието от години... И тази среда мен никак не ме радва. Обичам дълбоката и грациозна мисъл, тя ме кара да се усмихвам :) Харесва ми и, когато идеите текат свободно. Не само защото така е красиво /свят отворен за Знанието/, но и защото е практично - свободно се излизва, свободно се влива... :)
Чела ли си 'Емил, или за възпитанието' на Русо - един ето такъв мастер по проблемно обучение, дали бих могла да си възнамеря. Ще го питам Намерението
|
Re: формата и същността [re: L.L.]
