Re: Довери се на себе си / Религия и мистика / Ошо

Ами..да опитам..Още повече, че съвсем наскоро, ми се наложи да медитирам точно над това..
Доверието към света и хората, винаги започва, от доверието към самия себе си (Миро и Ведрост, подчертаха това), което, на свой ред, започва с отговорноста за своите думи, своите постъпки и своят живот.
Доверието (безусловното, разбира се), се подразбира, в следващите модели:
«Аз се доверявам на себе си, независимо от това, какъв съм аз, как хората ме наричат и какво мислят за мен ».
«Аз се доверявам на хората, независимо от това, дали те ми се доверяват или не»
«Аз се доверявам на света, независимо от това, как той се отнася към мен »
Забележи:във всички случаи, главният и единствен акцент, е върху това, кой излъчва доверие.Преди всичко, той отговаря за себе си, и едва после, призовава към себе си всички останали хора и целия свят.
Обаче има и друг модел - доверчивост, в който става смяна на доверието:
«Аз се доверявам на хората и на света, и нека те да решават проблемите ми и да се разпореждат с живота ми ».
Свалянето на отговорност от себе си, води до самолъжа и зависимост, и по такъв начин се бърка истинската ценност с нейния сурогат.Излъганото «доверие» (което, всъщност, го няма), води към недоверие.В този случай, модела, е следния:
«Аз не се доверявам на никого и по този начин , няма да бъда излъган ».
Но самолъжата, вече се е случила, защото, преди всичко има съмнение, липсва увереноста в себе си.За това, хората, които не се доверяват, са лъгани точно толкова, колкото и доверчивите.
Добре, да видим основата на въпроса ти - какво значи, да имаш доверие в себе си? Намирайки се в двойствен модел, можем да видим, че има някой си «аз» – или, доверяващият се субект и някой си «себе си» – приемащ доверие обект. Двойственният модел – е алма-майката на нашия ум, който винаги се съмнява: и в случая на доверие към себе си, може да попита:струва ли си да се доверявам?Може би, мнението ми (чувство, усещане, интуиция), ме лъже? Но (внимание!) доверието е – безусловна духовна ценност – а всичко безусловно е абсолютно и е зад пределите на двойственния модел на ума.
Ей, това, е най-трудно, за разбиране..За това не е толкова лесно да стъпиш и тръгнеш на горе по стълбичката към Настоящето.
По такъв начин, «аз се доверявам на себе си », е лишено от обект и субект – това е нашият вътрешен център, нашата увереност в себе си и в нашите чувства, които идват от сърцето, от дълбочината на душата.И никакъв ум, не може да ни усъмни в това доверие.
Що се отнася, до доверчивоста и недоверието, то тези понятия са точно поради двойственния модел, който подразбира условия. Например:
«Аз ти се доверих, което значи, че ти няма да ме излъжеш » (акцента от безусловноста на доверието се измества върху изискването към другия човек и неуважението към неговата свобода).
Сега да видим, какво става в случай на така наречената лъжа ( измяна, предателство-наречи го, както искаш).
В случай на безусловно доверие, лъжата по никакъв начин не влияе, на запазването на доверието, защото лъжата, просто не може да се случи.Ако лъжата се е случила – значи, безусловно доверие не е имало.
Опитай се, внимателно да погледнеш този парадокс:
Ако аз, ти имам безусловно доверие, то на моето доверие, му е все тая, ще ме лъжеш ли или не. И, забележи – човек или какъвто и да е обект от света, към който е насочен лъча на безусловното доверие – ще отреагира на него..как? Помедитирай над това.Може ли такъв лъч, да предизвика, в отговор-недоверие?Виждаш ли, колко не е лесно, дори да се опиташ да излъжеш човека, който безусловно ти се доверява?И доколко е безсмислено да го правиш?
И така.Ако аз се доверявам на някой, а той ме лъже, то тази лъжа, е само негов проблем. Този друг човек, не приема доверието ми, страхува се и не го уважава. А моето доверие към него – това е моята отговорност за собствения ми живот, плюс отношението към другия човек, като : «Ние с теб-сме едно цяло ». По такъв начин, доверявам живота си на другия, без да свалям от себе си отговорноста, за моя живот.За това, според мен, доверието е обединяваща сила.
Лъжата, измяната, предателството, не съществуват в света на Доверието.А в двойственният модел –те възникват...сети се,от къде
«Аз ти вярвах, а ти -ме предаде ».
Какво е това?Изискване на взаимност.Такова изискване убива изначалното чувство, дори и да е пуснало първите си кълнове.Доверчивоста е скритото желание да бъдеш излъган, то реализира модела на жертвата.А недоверието – е просто страх, да бъдеш жертва или опит за компенсиране на комплекса на жертвата, за сметка на власт, пари, превземки, знания, престиж и т.н.
По този начин, за да се научим да се доверяваме един на друг истински, е необходимо първо да се освободим от комплекса на жертвата и неговата сянка – чувството за вина.За това съществуват няколко радикални инструмента – уважение, прошка и приемане на отговорност.

Всичко безусловно, се познава чрез всичко условно..
Безусловното доверие е винаги - взаимно.