|
Тема |
Re: Международна среща по тайджичуан в Русе - юни 2012 [re: L.L.] |
|
Автор |
mo32® (Naan_kadavul) |
|
Публикувано | 23.04.12 20:24 |
|
|
Навремето моя учител поиска да ме изпрати да показвам на начинаещи, а аз му казах, че не искам, защото съм далеч от това, което смятам, че трябва да бъде човек, за да учи другите.
Той ме изпрати, разбира се, още на следващия ден. Тогава бях учуден, как така рискува да прати неподготвен човек, а едва по-късно разбрах, че урокът е И за мен.
Години по-късно ми се падна от кастанедските алабализми задачата да стана помощник инструктор по салса. Мислих, че ще е лесна работа, "разходка в парка". Беше много, ама много забавно! 5 дни в седмицата по 3 часа салса на вечер, направо я намразих; исках да се откажа, да избягам, да си намеря оправдание, защото вече не беше разходка в парка...
Трудно е човек да разчупи своите граници! колкото повече пробва и научава, толкова повече разбира колко са тесни те и колко издържливи и непреодолими.
Спомням си, че питах веднъж учителя на моя учител каква е причината хората да се отказват от Пътя, а той ми каза, че това е неспособността им да се преборят със собствените си недостатъци.
Не е ли страхотно: борбата няма край! Човек може да се провали всеки един момент и да се откаже за винаги! А с всеки провал, задачата изглежда все по-неизпълнима, а оправдания все по-разумни и справедливи!
___________
|
| |
|
|
|