Продължавайки да се усмихваш отвън, независимо от вътрешното безпокойствие, този нелеп начин да се скрие страданието - това е игра на щастие, а не щастливост.
Има някаква амбивалентност по отношение на щастие-нещастие.
От една страна много хора се правят на щастливи. Виждал съм напълно отегчени хора, които изкуствено грейват като се извади фотоапарат, а после пак угасват.
Миналата година, като бях на море, имаше едно момче, което постоянно мрънкаше, а още на втория ден получи някакво хранително неразположение. Но пък ръсеше рани статуси у Фейса, какъв як купон било, как всички трябвало да му завиждат...
От друга страна, повечето хора искат да бъдат съжаляване. Не дай си Боже да седнеш до някой и той почва с едни излияния на тема "Горкичкия Аз", които край нямат. Заразително е...
Естествено би било, човек, ако има проблем, да се оплаче, но след това да потърси решение, а като е ОК, да се радва на живота. Истината е, че ние не сме естествени, нито в реакциите си, нито в нивото на енергия, с което разполагаме. Причината за хроничното мрънкане е прекалено ниското ниво на жизненост.
___________
|