Убийствата отново зачестиха. Ние, хората, започнахме да решаваме всичко по-най примитивния начин. Може би защото живеем в примитивна държава. Животът ни е примитивен. Кучешки. Нападаме, когато сме гладни.

Тази проява на животински инстинкти не е случайна. Вместо да се развиваме, се озлобяваме. Материален живот. Никакви ценности. Лъжем дори най-близките си. Правим глутници само когато искаме да вземем нещо. Когато сме недоволни. Обединява ни само злото. За разлика от животните не можем да имаме доверие на водача си. Мразим лидерите. И тях ги предаваме дори още преди те да се предадат. Всеки иска да е господар. Никой не може да е подчинен. Разбираме от много неща. Най-вече от чуждото. Раждаме се с висше образование. Специалисти сме по всичко. Крадем. Парите в държавата ни все не ни стигат. Намираме по-добро приложение на европейските, отколкото на личните. Посягаме към чуждите. Първо на съседа. После на работодателя ни. Ако можем, докопваме държавните. Разполагаме с две, а харчим двеста. Живеем на кредит. Трудно се намира човек без заем. Трудно се намира изобщо човек. Кризисни времена. Времена на боклуци. Трупаме ги с години. Чистим ги за един ден. Страхуваме се от края на света, а всеки ден правим крачка към финала. Тровим храната си, а после търсим лек за болестите. Искаме да погледнем в бъдещето, а не градим настоящето. Пишем злобни коментари в нета, а се надяваме да развием доброто в децата ни. Псуваме по мъжки, а очакваме да се отнасят с нас като с жени. Мразим зверски, а се нуждаем от любов. Имаме патриотичен дух, но предпочитаме тялото ни да живее в чужбина. Раждаме се в България, а живеем като в "Булгаристан". Наричаме се българи юнаци, а накрая се оказва, че сме простаци. Забравили сме да благодарим, обаче очакваме благословия. Мразим богатите, а ламтим за богатство.

Нямаме идентичност, но се идентифицираме с всичко. Не пазим съкровищата си, но очакваме другите да ги защитават. Вярваме в чудеса, но когато ги имаме, ги оскверняваме. Кланяме се пред Господ, обаче не спазваме Божиите заповеди. Ходим на църква, но предпочитаме да дарим пари на близката кръчма. Молим се за здраве, обаче взимаме здравето на ближния си. Посягаме дори на Божиите предшественици. Черкуваме се, а крадем от мощите на Свети Йоан Кръстител. Кръщаваме се, а не се държим, като християни.

Идва Великден.

Ако Господ беше жив, отново щяхме да го разпнем.

http://www.svetlaivanova.com/