|
Геновево, Геновево, хубав разбор, но защо сме ние българите така нещастни??
Представи си, че в българина (пък и не само), има встроена система, аналог на GPS (global positioning system или глобална система за навигация)
И така, този GPS – са човешките емоции и чувства.
Когато усеща радост, човека върви по правилния път към щастливия живот.
Когато е тъжен, поддтиснат, върви в неправилната посока. И неговият GPS казва: «Смяна на маршрута».
Някои хора, до такава степен свикват с това: «Смяна на маршрута», че изобщо престават да чуват своя GPS.
«Смяна на маршрута» - е недоволството, негативните емоции, чувството за нещастие, и други подтискащи емоции.
Така, че, нека да слушаме GPS- а си. Ако целта е избрана невярно, дори да тръгнеш по правилния път, GPS- а ти ще” крещи”: «Смяна на маршрута».
Ще ми налееш ли? Няма да ти налея! Ще ти подлея-масло в ламбичката, че фитила ти пуши:
Веднъж, един стар котарак, срещнал малко котенце.Котенцето бягало в кръг и се опитвало да хване опашката си.
Старият котарак стоял и гледал, а котенцето се въртяло, падало, ставало и пак гонело опашката си.
- Защо гониш опашката си? — попитал стария котарак.
- Казаха ми - отвърнало котето - че опашката ми, е моето щастие и аз се опитвам да го хвана.
Старият котарак се усмихнал, така както умеят да се усмихват само старите котараци и казал:
- Когато бях млад, на мен също ми казаха, че щастието ми е в моята опашка.И аз бягах много дни и се опитвах да я хвана.
Аз не ядях, не пиех, и само бягах след опашката си.Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана.В един момент се отчаях и тръгнах.
Просто тръгнах, накъдето очите ми видят.И знаеш ли, какво забелязах изведнъж?
-Какво? — учудено попитало котето.
- Забелязах, че накъдето и да тръгна, опашката ми, винаги върви с мен.
За това казвам, че щастието е -НИЩО, което да гоним и преследваме. Защото ТО, както и любовта - са вече тук,в нас и точно, както и ние, са навсякъде и никъде.
Не ме съди, Хараламби, не ме съди.
Всеки от нас си представя своето щастие и избира единиците за неговото измерване по своему.Когато го виждаме в тонираните стъкла и кожения салон, си купуваме престижна кола.Усещайки щастието си във вярата и всесилния покровител, ние се молим.А знаейки, че е щастие, когато ръката ти е в друга ръка и целият свят е за двама, ние търсим любов.Всеки си има – своето щастие и всеки си представя своето щастие по различен начин, защото:
… Щастието не е живот без грижи и тъга, щастието е състояние на душата.
Многострадална си Геновево, многострадална.. Да, така звучи, Геновева в „Под игото” на Вазов.Но майка ми, давайки ми това име, е събрала в него имената на двете ми баби( Гена и Ева), за да не се сърдят.Така, че, аз съм - доволна и няма как да гръмна, както казваш в съседния си пост. А щастието е винаги на страната на доволния от себе си човек.
Като искаш да си щастлив –бъди такъв.Аз съм щастлива, защото нямам време, да помисля, че съм нещастна.Когато се грижа за щастието на другите, намирам – собственото си.Уверена съм, че ме обичат, такава, каквато съм или въпреки това, което съм.Зная, че живота подарява в най-добрия случай един-единствен неповторим миг, и тайната на моето щастие е в това, този миг да се повтаря колкото се може по-често.
Струва ми се, че главния атрибут на щастието, е усмивката.Усмихни се, Хараламби и да бъде светлина, в ламбичката ти, от моето масло!Редактирано от гeнoвeвa на 05.04.12 03:49.
|
Re: Самолъжата за Щастието [re: Xapaлaмби]
