Аз не изхождам от гледната точка дали Смъртта е притиснителна или не, а дали е ВАЖНО да й се обръща внимание. И се оказва, че тя е най-сигурното нещо, което се случва на всеки от нас, но но ние често не му обръщаме достатъчно внимание. Но пък, както ти самата спомена, обръщаме внимание в изобилие на дреболиите и простотиите.
Като почнеш да се вглеждаш повече в Смъртта, притиснението лека полека отпада. Остава едно усещане на респект (за това все я пиша тук с главна буква). Всъщност, влизаш автоматично в медитация.
Медитацията, просто казано, е НАБЛЮДЕНИЕ без да се идетифицираш и отплесваш с мислите и чувствата. Така че медитацията може да успокои ума, но това е следствие, а не цел. Целта е просто да ВИЖДАШ... Да видиш себе си, да се познаеш, да видиш нещата около теб...
Като гледаш Смъртта, неминуемо ще видиш, че Тя е свързана с Живота. Че двете са едно. И че точното й възприемане е именно като едно явление.
В началото може да изглежда притеснителна, но после нещата стават далеч по-интересни. Сигурен съм, че и ти самата си имала усещания, и за Смъртта, и за медитацията.
|