Интересно ми е ако спра мислите с гледане и задържа това състояние 2-3 часа дали бих могъл да си помогна , това дали би довело до нещо ???? - Умът е изменчив по природа-днес ти е интересно да знаеш това, а утре-вече може да не ти е интересно. Ключът е в думата- непривързаност. Всичко, което наричаш”аз”те ограничава.За това, не се оставяй да бъдеш зависим от това, какви мисли се появяват в ума ти.
Единственият, от когото можеш да бъдеш зависим е този, който наблюдава ума.Зададе ли си въпроса:”Кой постоянно наблюдава ума ми?Кой постоянно ме наблюдава?”Разбира се – ТИ.Медитирай върху „истинското си аз” и концентрирай вниманието си върху постоянното пространство, от където възниква всичко съществуващо, за да изчезне отново в него.
Все пак –за теб,какво е медитация?За мен, медитацията — е практика, в резултат на която състоянието на постоянно осъзнаване става устойчиво.Този поток на осъзнаването, мога да сравня с непрекъснато изливаща се маслена струя. За мен,това не е опит за създаване на определено състояние, а по-скоро – наблюдение за вече съществуващото състояние.Това е чисто наблюдение, лишено от:
-съждения ( това състояние е лошо, а онова-хубаво),
-изводи (това състояние ми казва за това, че аз съм такава и такава),
- оценки ( това състояние е по-важно или по-духовно, отколкото – онова).
В действителност, ако дълбоко проникнеш в същноста на медитацията, непрекъснатия поток на осъзнаване се запазва когато се разхождаш, когато разговаряш, когато спиш, когато се храниш, когато се кефиш на живота и дори... по време на секс.
С други думи, когато превключиш фокуса на вниманието си върху вътрешния свидетел, ума ти се появява и изчезва в дълбините на съзнанието.
Съвет:
Всекидневната практика, би ти позволила да постигнеш онова (както си позволявам да го наричам) - лишено от състояние състояние на небитийно битие.Разбира се, че отработването на дисциплина за всекидневни практики, не е „естествен”процес .Обаче тя позволява да постигнеш състояние на постоянна осъзнатост(будност), текучест и отвореност към света, вместо страх и отрицание към това, което те окръжава , включително и към собствената ти душа. Това, което си свикнал да наричаш”себе си”, напълно се разтваря и не остава никакво”аз”- остава само медитация, или - не аз.
Така или иначе, често, дори след години медитиране, ума отново и отново те изхвърля от това състояние.
В скитането си по различни духовни школи, забелязах, че често се предлага една и съща практика или мантра за всички ученици.За това, окончателния ми избор, се спря на Ошо, който е забелязъл,че в предложението за „универсален размер, подходящ за всички”, се изпускат два същественни момента:
Първо- всички хора са различни и за това всеки изисква индивидуален подход.
Второ- далеч не всяка медитация е добра във всички ситуации.
Например, някои медитации, или методи за «работа над себе си», най-добре подхождат за работа с емоциите, други – за работа с мислите, трети- за работа във всекидневния живот и окръжаващия ни свят. Именно за това, този клуб ти предлага множество способи, за да можеш да си избереш онези, които ти подхождат.
Но, все пак, обърни внимание, че упражненията, които днес ти носят полза, утре могат да се окажат-безполезни.За това, правото, да избереш формата и размера на духовните си дрехи, е изцяло твое, които ти смело можеш да събличаш и захвърляш ако са ти станали тесни или прекалено-широки.
ПП. И аз ти благодаря
Редактирано от vidiya на 18.01.12 11:23.
|