|
според мен едно много важно нещо е да приемаш себе си ...
" Приемаш ли себе си ? , Обичаш ли себе си ? " са преди другите въпроси
както и "Достатъчно смел ли си (да скочиш) ...? "
Когато ти идва на ум, някаква мисъл, задаваш ли си въпроса:”От къде идва тази мисъл?”
Ако известно време, си задаваш този въпрос, много скоро ще осъзнаеш, че мисълта се появява и изчезва, оставяйки след себе си празно пространство.
Не съществува отговор на въпроса:”От къде идва тази мисъл?”
По-интересно е, обаче, да осъзнаеш, какво става когато си задаваш този въпрос и да погледнеш в пространството, от където възниква всяка мисъл.
От къде е дошла тази мисъл? От къде изобщо идват мислите?
Например идва ти мисълта: «Аз не разбирам този въпрос”и ти можеш да се отъждествиш с нея и да забележищ, че тази мисъл поражда верига от асоциации: „Аз не разбирам нищо, аз никога няма да разбера, аз вечно се чувствам като идиот, аз дори една медитация не мога да направя!”Забелязала съм, че в момента в който се отъждествявам с нещо, автоматично започвам да разглеждам живота си през призмата на това отъждествяване.
И идва следващия въпрос:”При кого дойде тази мисъл?”
Отговор:”При мен”
Тогава се питам:”Коя съм аз?”
" Приемаш ли себе си- не се ли приемаш ? , Обичаш ли себе си – не се обичам? - са само мисли.Когато се появяват, задавай си по-горните въпроси.Постепенно ще започнеш да забелязваш празното пространство, възникващо след въпроса”Кой съм аз?”и обърни внимание на това пространство.
"Достатъчно смел ли си (да скочиш) ...? "
Да, страшно е, защото, когато мисълта:”Страх ме е”, дойде, аз се отъждествявах с нея и се чувствах така, все едно мисълта”Страх ме е” – наистина съм аз.И ума ми бърза да допълни:”Страхувам се, защото....(ще е безкрайно дълго да запълвам точките)”
В момента, в който се индетифицирам с каквато и да е мисъл, получавам - бонус към нея - цял букет психоемоционални реакции наподобие на страха.И моя ум, ще ми предложи хиляда причини , според които се страхувам и съм длъжна да се страхувам, поне още три седмици.. докато не осъзнах, че аз не съм моя ум.
Веднъж, докато медитирах, се прокрадна мисълта:”Целият ми живот е една тежка борба.” Вгледах се в нея и попитах:”А коя съм” аз”?”- и мисълта-изчезна..Истината се състои в това, че постоянно възприемах живота си като тежка битка, т.к. майка ми някога ме беше убедила в това.Това убеждение беше дошло от вън и аз никога не бях го подлагала на съмнение.Когато си зададох въпроса - мисълта изчезна.
Мога да сравня егото или”аз-а” ми с този айсберг.На повърхноста виждам само една десета част от айсберга, а девет десети се намират под водата( в дълбокото безсъзнателно) , оставайки невидимо.Когато започнеш да медитираш, скритата по-рано част на айсберга, започва да се издига на повърхноста. И няма нужда да правиш нищо специално с нея, - просто осъзнавай, че тя е тук.Не е нужно да правиш нищо с това, кой си ти.Ти си просто едно празно пространство, наблюдаващо въображаемото си ”аз”.
«Ние» сме просто едно неизменно присъствие или постоянно «АЗ», наблюдаващо всички промени на това, което наричаме «себе си »: «Чувствам се добре », «Чувствам се зле », «Обичам те », «Не те обичам » .. В момента, в който осъзнаеш, че ти не си нито мисли, нито чувства, нито емоции, а просто - постоянно присъстващ свидетел, живота ти става-ясен и спокоен.
На различни пътища, с различни способи, ние търсим едно и също: единение с Цялото - най-дълбокото единство със съществуването.Но най-радостната новина, която получавш по пътя на самопознанието е тази, че ти съвсем не си това, за което си се мислил.
ПП.Това бяха моите мисли за теб и ако се поддадеш на провокацията, моите мисли могат да станат твои собствени мисли.И тогава да си въобразиш, че трябва да направиш нещо с тях ( с моите мисли за теб)
|
Re: започване на енергийни практики [re: ludiq_poet]
