Това, което пишеш, ме подсети за сюжета на фантастична книга, която бях чел преди много години и която ме беше впечатлила. На другозведна планета, където бяха пристигнали хора, намериха разумни човекоподобни същества. Една от разликите на местната цивилизация беше, че знаеха, кога ще умрат, т.е. продължителността на живота на всеки един индивид там беше точно фиксирана. И приемаха спокойно и нормално това. За земляните пък това беше много странно и непонятно, а за мен тогава – още повече.

Но сега виждам, че приемам въпросната гледна точка... Всъщност, много от страховете свързани със смъртта идват от това, че за нея се говори много малко в нашите общества. Имам предвид индивидуалната смърт на всеки един от нас... А не за смъртта на другите, която виждаме в почти всеки филм. Въобще, как човек да приеме собствената си смърт докато е още жив... И от това как Смъртта му ще промени Живота му. И както ти каза, как Живота ще промени Смъртта.

А кое точно умира и кое неумира – животът (и смъртта) са пред нас за да ги изследваме. Смисълът според мен, че не знаем какво има по-натам (и какво има по-рано) е именно да не се „разсейваме”с това и да може да се възползваме цялостно от живота, в който сме. А когато „разсейването” вече не е същественото, другите спомени идват лека полека.