|
Ако си мислиш, че па азе знам
Искаш да ти обясна, като едно плюс едно, прави две ......
Добре нямаш грижи - ще ти кажа моето разбиране, кратко и недвусмислено.
Първо е хубаво да знаеш, че новороден не значи нищо - то може да значи нещо, само в някакъв контекст, инак сама по себе си е някаква хвърчаща дума. За това харесвам дзен - дзен е учението с най-малко писания, а дори тези които ги има са предимно във вид на художествен изказ някакъв (бил той аят, приказка, коан и т.н.) Думите са коварни, те вършат работа, само ако се схване посланието зад тях, инак са дори пречка - в дзен няма строго определени правила и значения на думите, там ако попиташ какво е просветление, може да ти отговорят, че това е кога ти цъфнат цървулите. Ако някога видиш речник на дзенската терминология, коя дума какво значи, стой далеч от него.
Та ще се опитам да ти обясна чрез дзен, като перифразирам - там казват "стария човек си отиде и се появи нов", но когато тези двамата се срещнат, се осъществява паметта. Какво е паметта - такъв какъвто си сега, ти не принадлежиш на себе си, ти си един конгломерат от мненията на родителите ти, роднините ти, от поведения на познати, приятели, съученици, от становищата на другите за теб, всичко това се запаметява, то става твоя памет и ти следваш тази памет. В действителност в този свят никой не е себе си, всеки принадлежи на другите и другите принадлежат нему т.е. свободата я няма, има само робия, всеки е оковал, всеки е щракнал белезниците на всеки, няма НАЙ, дори богатите принадлежат на свръх бедните.
Но когато се случи интензивно преживяване, изведнъж човек бива откъснат от представите - той остава сам и гол, няма значение от какъв характер е преживяването, от значение е неговата интензивност, необичайност и неочакваност, това че изненадва по бели гащи, а най-добре по без гащи.
Бидейки в някакво мигновение себе си се получава дистанцираност м/у представите за теб и теб - тогава се появява новия човек, който всъщност е едно много добре забравено старо същество, древно колкото самото съществувание. Но това е само мигновение, толкова бързо и кратко, че скороста на светлината е мудна като баба яга без метла. Обаче това преживяване дава нещо, този нов човек има едно различно обаяние около себе си, около него витае един нов, непознат аромат - както ако някой идва от морския плаж, след плуване в морето, носи със себе си аромата на морска вода, така и около теб има нещо друго, необяснимо и то се долавя от другите. И това им пречи - фиксираната представа за теб, пречи дори на теб, защото тогава не се вписваш в илюзорната картинка, нарисувана от другите.
Но както се окъпваш след плаж, така се и връщаш към стария човек - тогава се осъществява паметта, но имаш една пролука, която ти дава възможноста за избор. Единия избор е тотално да забравиш или изтриеш или да трансцедентираш новото към старото - това е постоянното умиране, то може да се разбере лесно. Философите са стигнали до тук - те са размишлявали, не е трудно да стигнеш до това разбиране, защото стария човек, де факто е самия ум, посредством ума можеш да стигнеш това прозрение, че всичко се променя, че човек постоянно умира, а за да продължи да живее би трябвало и постоянно да се ражда. Но те преживяват само умирането - то е едно вечно повтаряне на паметта, когато сутрин отвориш очи цялата бръщолевица, това са моите родители, аз съм роден еди кога си и еди къде си, това е моят дом, намиращ се на ул. град., трябва да свърша това, да не забравя онова, всичко започва да се повтаря, няма нищо ново, няма не просто промяна .... промяната се разбира, като добавяне на нещо ново, като обогатяване, но Азът е все още тук, може да стане по-голям АЗ, по-значим АЗ или да преповтори едно към едно вчерашния АЗ, но това няма значение, защото азът заема празното място, което си. За това философското разбиране, за вечната промяна е религиозното разбиране за вечното прераждане т.е. човекът не е новороден, а прероден, пак е същия.
Това е единия избор, който можеш да направиш, но има и друг избор - тогава стария и новия човек пак може да се срещнат и паметта да се осъществи, но да запазиш аромата му, да не го забравяш. Тогава вече си направил първата крачка - това е общото м/у всички във форума (е с леки изключения разбира се) - всеки тука е опитал нещо от непознаваемото, нещо твърде различно от земното, нещо толкова опиянаващо, че казваме, че е отвъд - от отвъдното, отвъд представите и думите. С запомнянето обаче в случая, човек избира вече да не бъде същия, сега вече никога няма да си същия, защото нещо е добавено към теб - за направата на този избор има известно обяснение, става така заради интервала на преживяването. Колкото по-продължително, а не само интензивно, е било преживяването толкова си по-пленен от "гледката", тогава проникването на новото става по-дълбоко, по-осезаемо и ти не искаш да го забравиш. Но тука вече идва разликата с третия избор - тука все още си остава спомен, памет, то е само мимолетно преживяване и грешката, която правят повечето хора е, че почват да преследват преживяването от спомена си. Тогава започваш да го търсиш, азът, знаещия е все още тук, точно заради това търсиш и точно Азът търси, но това е грешка, защото не е азът който е породил преживяването, новото не идва от него. Но въпреки това, има трансформация - има вече новороден човек.
Третия избор всъщнот е неизбор - той не може да се направи, защото когато правиш нещо, ти се ограничаваш, ти ставаш пречка за всичко друго, което ти е достъпно, колкото и неща да правиш, и да търсиш, ти се свиваш, фиксирваш се, ставаш стеснен. За да израстнеш, до онова осъзнаване, което наричам да си нов и нов, без да умираш, трябва да оставиш стария човек и дзенската мисъл за случая е "стария човек вече не съществува и се е родил нов" и те двамата никога не се срещат, за това не съществува възможноста да се осъществи някаква памет. Фактически - нов и нов си, когато оставиш паметта, а когато сториш това, едва тогава вече никъде не отиваш и си добре там където си, защото просто ставаш достъпен, само когато си релаксиран ставаш достъпен, инак просто е невъзможно, защото няма пустота, няма необходимото пространство, за да се случва новото, ти си постоянно в напрежение и правене, постоянно умираш и се раждаш, но когато азът изчезне, когато паметта вече я няма, когато правещия не е тук, отишъл си е завинаги, тогава си тотално трансформиран и си постоянно течащ, постоянно нов, номера е просто стария човек да не съществува, така никога няма вероятност да се срещнеш с него.
Та това е накратко - и да знаеш едно плюс едно прави три, ако се скъса презерватива.
|
Re: Смъртта (но пък всеки миг) [re: ludiq_poet]
