|
както бях чул отнякъде, не знам кой е източника - хората живеят все едно няма никога да умрат и умират после все едно не са живели
Та бях тръгнал да разказвам за вълнуващите си първи сблъсъци с нея.
аз преди години често си мислех, как като си медитирам всеки ден и хоп накрая ще израстна и ще премина през нея в някой медитативен момент. И един ден така се срещнах с нея в ежедневието, изперках тотално. Бях попаднал в ситуация (отказах се да навлизам в подробности по този случай че е брутал), в която бях напълно убеден че няма да оживея.
Тогава ме хвана адски страх, но тогава нямаше накъде да бягам и се наложи да приема тази мисъл... и я приех (не беше никак лесно) и страхът изчезна. А пък после ми се размина. Този ден беше може би първият истински трансформиращ ден в живота ми. Живота толкова се промени, че мина поне седмица докато посвикна с the new world order така да се каже.
Ще навлезна обаче в подробности в един друг много интересен за мен случай, който ми промени много самата концепция за смъртта и до който може би нямаше да се стигне по същия начин, ако не беше горния случай.
Веднъж на сън при една военна операция в къща в оустинна хълмиста местност. Бях последния оцелял в кратка престрелка от малък специален отряд и знаех важна информация. Знаех че ще се опитат да ме хванат жив, но това не трябваше да се случва в никакъв случай, понеже ме беше страх, че много брутално ще ме измъчват. И реших да се застрелям, не исках да влизам в престрелка, защото рискувах да ме ранят и пак хванат жив в безсъзнание. Те идваха така че трябваше да действам и извадих пистолета. Опрях си го в главата. Бях спокоен като цяло след като приех трезво нещата.
В разни сънища преди като съм умирал винаги съм се събуждал точно преди последния удар, изстрел и т. н., но не и този път.
Та натиснах спусъка като се стремях да оставам максимално буден. Бидейки наясно, че шанс за живот няма, усещах това като някакъв шанс да науча повече за смъртта и реших поне по този начин да се опитам да извлека полза от ситуацията. И стрелях, с което картината рязко изчезна и се завъртяха нещата някак си все едно минах през водовъртеж като усещане. Видях сравнително ясно и плавно това, което се случи. И започнах да се опомням в някаква стая седящ на някакво легло и в главата ми нахлу обилен поток от информация за живота на този, който седеше сега в леглото.
А още се чувствах все едно съм още там с пистолета в ръка, седейки в леглото ми, без да въздишам обаче с облекчение и да си викам "било е сън". А се опитвах да асимилирам какво е станало, и бях по скоро учуден и изненадан, за разлика от случаите когато като малък се събуждах доста уплашен, очаквайки удара падайки от някоя сграда примерно.
Та този последния случай разчупи ограничената според мен концепция за смъртта и живота, която е за кръговрата от многото повтарящи се животи, завършващи със смърт и започващи наново в родилното.
Та тогава се замислих и как живота може да бъде определен просто като информация сглобена от спомени, влияещи по някакъв начин върху сегашния момент. И как тази информация променя смъртта и концепцията за нея. Който изведнъж му махнат почти цялата информация от главата и я заменят със спомените на друг, като при това той остава буден, ще ме разбере
Та тези случаи ме накараха да мисля, че когато човек е пред умирачка простия смисъл, е важно да остане буден за момента, а не да се отплесва толкова по отиващия си живот и емоциите свързани с него. И разбира се смъртта е полезна, когато и обръщаме внимание сега и не са стигнали нещата до умирачка в прекия прост смисъл
Редактирано от konopr на 13.12.11 21:34.
|
Re: как Смъртта променя Живота и обратното [re: Mиpo1]
