Даже и шофьорска книжка да имаш (+20 години стаж зад волана) това не е гаранция, че няма да направиш ПТП (пътно транспортно произшествие). Впрочем, което може да те срещне с обекта на настоящата тема. Така че за гаранции никой не говори, освен за едиствната гаранция че не след дъгло всеки един от нас ще се срещне задължително със Смъртта. И за това тази тема е по-важна от много други.
Страхът от смъртта в екстремни ситуации помага малко в опознаването на смъртта и то дотолкова доколкото да си отвориш очите за нейното съществуване. Ако не ти е бил тогава момента, най-често хората си казват, че са „минали между капките” и бързо забравят. А иначе в самия момент нямаш много време за наблюдение... Апропо, имах наскоро наблюдение в такъв момент в самолет. Пътувал съм сигурно вече 100тина пъти и стандартните неудобства при излитане, кацане и въздушни ями не ми правят голямо впечатление и даже, ако ми се спи, дремя в такива случаи. Но преди месец и половина се случи, че минахме над/около нещо като оргомен ураган (после видях по ТВто, че точно тогава са били неочакваните снежни бури в североизтичните части на Щатите в края на този октомври, а ние излетяхме от Вашитгтон и ги прекосихме). За около поне цели 30 минути турбуленциите бяха почти непрекъснати и толкова силни, че си представих, че ако бях на мястото на пилота, не бих могъл да прочета индикациите на уредите от силните тресения. В пиковия момент пилотът съобщи с разтревожен глас на стюардесите да се закопчаят също и да не мърдат от местата си... Та в тези моменти, освен да закопчая здраво колана, да се държа за дръжките (за да не отхвърча някъде) и да действам адекватно, нямаше голяма полза от медитиране над Смъртта.
Много повече смисъл има да се медитира над Смъртта в ситуации, където може да й посветиш голяма част от вниманието си и за по-дълго време. Апропо, оносно ситуацията при пътуване със самолет съм забелязъл, че е много по-ефективно да медитирам над нея при излитане и кацане (когато има най-голяма вероятност за проишествие), но пък мога да се наблюдавам относително спокойно. Аналогично и ако чакаш резултите от някакви медицински изследвания или каквото и да е друга ситуация, която прави Смъртта по-реална. А най-добре е просто така в ежедневието...
Умирал съм съзнателно по какви ли не начини и от много години. Интересното, е че се оказва винаги, че има и още.... Резултатът е, че Смъртта ти става ежедневен Спътник... Точно като Цялото... Виждяш я във всякакви ситуации и от всякакви страни. И това те променя.
Точно тази промяна е важната. Иначе, дали ще настъпи по една или друга форма, някак си това не е толкова важно. Важното е как Смъртта променя Живота.
П.П. И сега всеки път като я споменавам и ... усещам я.
|