Аз бях пръв
Добре да продължа с монолога тогава.
Не си въобразявайте, че знаете какво е да си мъртъв, респективно какво е смъртта. Можеш да се приближиш много до нея ..... или пък тя до теб, но това все още не е самото умиране. Умът е финен инструмент, след някое преживяване, а и от много старателно мислене, той може да създаде във вас чувството, че знаете какво е смъртта, но аз лично ви казвам, че не знаете и ако се самозалъгвате ще ви посрещне по бели гащи (пък може и без гащи - нищо не се знае).
Вие не можете да си наложите да умрете - вярно можете да се самоубиете, но не говорим за просто убийство (пък и казват, че то така пак ще се преродиш) Да преследваш смъртта с мисъл е невъзможно, защото смърт има тогава, когато мисълта изчезне, когато привързаноста към умът отпадне - смъртта е порта, когато е на самия ум, другото е погребална церемония.
Вие коментирате смъртта на някой човек - споделяте си ваши опитности при досег със смъртта, но не изпадайте в заблудата, че сте разбрали какво е целия процес. Това е същото, като след секс, да смяташ, че си наясно с любовта.
Редактирано от Exaybachay на 11.12.11 23:34.
|