Съвсем не е същото - да животът и смъртта са двете страни на една и съща монета, но в историята на човечеството се е случило нещо драстично, което е хубаво да се разбере.

През цялата история, векове наред, на човека му е набивано в главата, колко много трябва да се уважава смъртта - на погребение трябва да си тих, когато някой човек умре, цялата рода и приятели се сбират, кумчо вълчо или баба меца ще те изпапкат, ако не си изпапаш попарата, в детските приказки, нещо трябва да бъде убито, де ламя, де лошия змей затворил красивата принцеса или просто някое животинче бива изядено от друго или пък умира от стукь, в религиите в идоли са издигнати мъртви хора, колкото по отдавна са починали, толкова са по-валидни, колкото по кърваво толкова по-велико, дори великите хора на тази земя, са всъщност едни отровители и велики убийци, кеф ти Александър Велики, кеф ти Петър Велики. Дори вашите свещенни писания са ви набили в главите, че нещо умира, за да се роди новото - явно смъртта е навсякъде, във всеки миг, на всяко място, човек обсебен от смъртта няма как да се почувства живящ, той знае много повече за умирането, отколкото за живеенето.

Крайния резултат към днешна дата е, че смъртта е издигната в култ, гербът в/у знамето на човечеството е една мрачна фигура в черни одежди с косата в ръка. Човекът не се чувства жив, именно защото смъртта явно властва над живота му - та не е баш същото, защото човекът като такъв живее мъртвешки живот.

п.п. ето на нещо в теб вече е умъртвено - вече нямаш тръпка, това е тъжно, човек без тръпка, е спящ човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Exaybachay на 11.12.11 21:25.