Re: Смъртта (но пък всеки миг) / Религия и мистика / Ошо

Хм, ти май се един нов Стушко. Новороденичък.
Не съм новороден - просто съм нов, винаги съм бил нов, самата промяна, понякога се променям много, друг път малко, но аз не спирам да се променям, всъщност това дори не зависи от мен, защото нямам власт над съществуванието, не мога да определя сега ще съм такъв, после онакъв, не е каквото аз искам, а каквото е, така че съм във всеки миг нов и нов. Вчера може да съм говорил за фалшивости, предни дни, за богове, за нирвана, за мъдростта, за желанията, за всичко, аз съм си такъв бъбривец, мога да не спирам да бърборя, защото именно новото тече през мен, просто е невъзможно да се изчерпя, невъзможно е да спра да предавам.

Така че няма как да съм новороден, защото никога не съм бил староумиращ - хората си мислят, че за да се роди новото трябва да умре старото, но това не е вярно, аз съм самото доказателство. Не помня някога в тези си милиони превъплъщения да съм бил стар, дори не знам дали изобщо съм умирал някога, но дори да съм умирал то е било пак временно - в някакъв си миг съм умрял, но при мен няма условието да умирам, за да се родя. Една река не умира, а тече, едно слънце не умира, а свети, един любящ човек не умира, а обича - е все някога реката ще изчезне, но с това спира и течението й, така спира и светлината на слънцето, така най-вероятно ще спре и обичта ми, но докато не спра да обичам, докато любовта не ме състари до толкова, че да има нуждата да умра, няма как да бъда новороден ... скоро не знам дали ще стане това.

Така, че тази илюзорна игра, където всичко постоянно умирало, за да се роди новото, аз Стушко ви казвам, че е недействителна - докато живеете с мисълта, че трябва да умрете, за да бъдете новородени, ще живеете без любов, без прозрение и абсолютно нещастни, това ви подтиска, вие седите и чакате да умрете, търчите подир някакво умиране, но ако се предадете на любовта, на вселената, ще видите, че вие сте вечно нови, без никаква нужда от умиране, без никаква необходимост да си причинявате такива мъки. Търчейки подир умирането, вие всъщност затвърждавате старата си форма, вие поддържате самата мъртвост във вас - ако не е вярно, тогава трябва да приемете, че вие сте нови, малко е страшно, малко е опасно, но няма как, избора винаги се прави от вас.