Стушо, брато, всички наоколо говорят за себе си: кой баба погребал, кой баща загубил, кой тепърва има да го прави, а ти, хм, Хамлет, Ошо, Буда... Добре, даде философския принос към темата, но остави ги другите настрана и говори за себе си. Историята с карибските пирати от съседната тема някак си би паснала повече тук. Защото разказваш за себе си.
Да, страхът е напълно нормален. Но дай да го оставим за момент и него настрана. И утре не знаеш къде ще си, но вървиш смело към непознатото, където забележи могат ни се случат неща и много по-лоши от смъртта.
Темата е по-скоро за Смъртта. Как ти я усещаш? Особено в спокойно състояние, примерно сега докато четеш. Мислиш ли за нея? Или смяташ, че не ти пука и когато дойде, тогава ще се оправяте?
Любовта сигурно помага за разбирането на Смъртта (пък и не само за нея). Но ми се струва, че и Смъртта може да помага на Любовта...
П.П. Утре ще ти пиша в темата за „още нещо”, щото станаха пак малките часове. Ама па как го постави това ефимистично заглавие... Някое от по-цветистите би паснало по-добре.
|