|
Как „умрях” от страх…
Преди години, в групата, в която членувах, битуваха практики за преодоляване на смърта.
Една от тях, беше скачането с бънджи.Бях виждала тези скокове само в телевизионни предавания и ми се струваше много красиво и приятно за изпълнение.
’Какво пък толкова, ще полетя…”, си казах аз и се отправих към мястото за скокове.
Когато наближих, видях тълпа от хора, скупчени до мястото за скачане.Над тълпата, поддържано от ръцете на четирима здрави мъже, безжизнено висеше тялото на една приятелка от групата.Абсолютно бледото лице не издаваше никакъв признак за живот.В тълпата видях отчаяното лице на приятеля и, който трескаво даваше някакви указания на мъжете, поддържащи тялото на приятелката му.В един миг, видях как те метнаха „трупа”през парапета…Не на себе си, от преживения шок, се качих в колата, за да стигна под моста, където бяха другите членове от групата.Когато стигнах, видях "мъртвото" тяло да виси от въжето, а щом го свалиха на земята , то проговори:”Изживях космически оргазъм..” Изпаднах в недоумение
Когато погледнах на горе, видях „трупът”на приятеля и да полита надолу, безжалостно захвърлен от четиримата мъжаги..Виждах лудата скорост с която въжето мяташе и въртеше тялото му. Ръцете на човека, отчаяно се опитваха да се вкопчат в ластика,а цялото действие изразяваше отчаяна борба със страха…от Смърта.
Сигурно се досещате, че след такъв пърфоманс в мен не остана никакво желание да скачам.В последствие разбрах, че този начин, се нарича”икар-бънджи”.
Тръгнах си шокирана и изпълнена с неистов страх..Няколко нощи по ред, се събуждах от запечатаните в съзнанието ми сцени..в които „умирах” от страх...
Тогава реших да опозная Смърта, без да умирам.Чрез медитация. Медитацията и смърта – са две много приличащи си състояния. В смърта егото изчезва; остава само чистото съзнание. В медитацията става същото: егото изчезва, а остава само чистото съзнание, нашата същност.
Взех се в ръце и започнах ДМ.След две седмици, почувствах, че спомена за видяното не предизвиква никакъв страх в мен.И реших, че отново ще отида да скачам, но не по гореописания начин, а така, както съм си представяла…като волна птичка божия при условие, че когато се изправя на парапета, няма да почувствам крадливото промъкване на страха.
Речено-сторено.Изправена пред бездната, обляна в слънчевия ден, не чух страха..., и –запях..Песента, която излизаше от мен, не беше моя.Аз като че ли бях само средство, а песента се пееше от цялата Вселена.Песента имаше дълбочина, бездънност, и издигаше височини, които можех да изкачвам все по- нагоре и нагоре – вечно….
Полетях, с ясното осъзнаване за това, че Живота и Смърта винаги се движат заедно, но в крещендото на живота ми, те дори не са заедно, те са – Едно.
Когато слязох на земята, един приятел ме попита: Как се чувстваш? Спонтанният ми отговор беше: Влюбена!
В този именно МИГ, осъзнах думите на Ошо: Когато стигнете върха на планината, едва тогава започва изкачването.
Живота е възможен само без страх.Живота е възможен само с любов, а не със страх.А смърта, създава страх.И кой е виновен? Бог не е създал смърта.Това е собственно човешко изобретение.Създавайки си Его, ние създаваме неговата друга страна – Смърта.
Благодаря за темата!
Редактирано от vidiya на 04.12.11 13:16.
|
Re: Смъртта [re: Mиpo1]
