Не знам. Там е работата, че не помня. Книгите съм ги чела отдавна и каквото е останало, то е останало на границата на несъзнаваното и отвреме навреме изскача на повърхността при разместване на пластовете на ума ми, само за да установя, че "я, оказва се - прав е бил дон Хуан".
От практиките правя тенсегрити и преглед (с вариантите му), но иронията е, че дори за тях бях ... да го кажем насърчена от някого, когото навремето възприемах, като учител. Така че, наистина при мен всичко опира до жив и личен контакт. Дори христоматийни положения, като смъртта за съветник, например, възприех, като част от ежедневието едва след личен контакт с човек от друга традиция, който обаче намираше този принцип също за базов или основен. А една огромна част от информацията в книгите ми дойде точно на място, като обяснение на неща, които вече бях преживяла и липсата на адекватно описание до момента ми беше меко казано мъчителна.
Може би, ако мога да го кажа така - харесва ми това, което е писал Кастанеда, по някакъв начин ми "пасва", но това е усещане. За да "следвам съветите му" (макар, убий ме, ама освен "правете преглед и паси" друго не се сещам да е съветвал), ми трябва пусков момент, катализатор и този катализатор е някой жив човек, който действа, като ретранслатор (приемо-предавател) на тези принципи. И не е задължително да е от същата традиция.
И във всеки случай не седя с наплюнчен палец връз книгите да сравнявам час по час докъде съм стигнала.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|