|
Кандо, можело, значи, а брато... Цял месец ДМ... Ударник си ти и Ошо ти е запазил вече място някъде до дясното си коляно.
Първо за най-важното нещо от споделянето ти свързано с 6ия етап и, че с времето нещата не се случват вече както ги очакваме. Всъщност това е капан при всяка една медитация, която проработи... Първо е „зора” докато проработи, пък после защо не се повтаря непрекъснато същото усещане... А не се повтаря, защото имаме очакване, защото „свикваме” и я правим малко или много по навик, защото е дошъл момента за ново ниво на будност. Пробвай всеки път да я правиш като че ли ти е за първи път, да й се радваш „вътре в нея” (а не от резултата й”), да си творчески настроен, докато я правиш...
Позволявам си да повторя, че ДМ е особено подходяща и за „балкански субекти” като теб и въобще за всеки съвременен човек независимо дали е застинал или затоплен. Ако генерираш мисли и чувства в ежедневието, опредено ДМ е за теб независимо дали работиш физическа работа или не. Казах ти, че ДМ не е фитнес, макар, че ако си бил цял ден пред компютъра раздвижването е също полезно.
ДМ не е панацея и универсална медитация за „решаване на всички проблеми”. Тя е просто начало... Едно много важно и чудесно начало... Хм, което винаги ни напомня, че сме в началото... Смисълът на ДМ е да свикнеш да течеш... Да влизаш лесно в етапите (които сам виждаш, че са много различни), както и да излизаш също така лесно от тях. Отначалото на човек това не му е никак лесно, колкото и високо самомнение да има за себе си. Казва му се „прави това и това” и той започва, я да се чуди, я да се обяснява че това било за другите, а не за него, я да прави нещо си друго... Някъде в 4я или 5ия етап ще започне да се отпуска и да прави нещата от първите... Когато свикнеш да течеш, нещата се синхронизират... И ти сам усещаш, че е така... И смисълът е след това в ежедневния живот да си в такава синхронност със заобикалящото те. Хем да откликваш веднага на ставащото (а не да осъзнаваш и отреагирваш чак на другия ден/месец дадена ситуация) – пример първите етапи на ДМ, хем да не действаш първосигнално и несъзнателно в нея – пример последните етапи.
Уравновесеността във втория етап е сигнал, че е време да влезеш по-навътре. Забележи, НЕ да скачаш по-нависоко или по-силно, а да раздвижиш по-дълбоко всяка клетка... Да отвориш по-дълбоките врати в теб... Експериментирай и се забавлявай, вкл. и за първия етап. Представи си, че Цялото диша хаотично през теб...
И не забравяй да наблюдаващ фините неща в теб. Особено в последните 2 етапа.те са безброй...Остави се на енергията да те движи... Не ти да танцуваш, а тя да те танцува.
Аз също обичам ДМ слетобяда или привечер. Сутрин ми е тихо. Но ако трябва, и сутрин я правя. Какво пък, няма да се офлянкваме и да сме твърде много женчовци.
Не е нужно да слагаме етиките луди или питомни, но със сигурност това, което виждаш, че излиза при теб, го има и при всички други хора. Въпросът е просто да не ги задържаме тези неща, да не влизаме в състояние на духовен запек. Както е полезно миенето отвън, така е хубаво и вътрешното. А ДМ е душ за духа.
|
Re: ДМ = Ян + Ин [re: Exaybachay]
()
