Да, звучи странно, защото е малко извадено от контекста, но мисълта ми беше за уважението, а не за боготворенето на учителите, които сме срещали по пътя си.

Смятам, че благодарността и уважението към хората, които са ни научили на неща, които са променили живота ни, идват съвсем съвсем естествено.


Да, за това ми е думата. Казваш, че идва естествено, но не знам дали винаги е така, в см. за всички хора и при всички случаи. За теб е естествено и това е ок., за мен също е естествено. Поне на пръв поглед. И е несъвместимо с пренебрежително или омаловажаващо отношение тип "Абе, този нищо не е, нищо не каза, нищо не прави, не е добър, мошеник е, слаб е, закостенял е... "и т.н. Ето това е презрително отношение и май не е толкова рядко срещано явление.

При мен дилемата идва в случаите, когато съм допуснала да се уча от някого на ненужни или направо вредни неща или покрай едно полезно съм взела 5-6 вредни. Примерно, защото и това е относително, но все пак може да се каже, че да се научиш да лъжеш не е полезно. Или пък, парадоксално, но може някой да ме е научил точно на презрение към учителите. И как да не го презреш после, не е много лесно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите