Защо предположи, че въпросът ми е умствен? Защо не предположи, че е екзистенциален? Питах точно това - като следваш фразата, която Ошо е казал - да се съмняваме до откат..усъмнявал ли си се в нея? Усъмнявал ли си се в Ошо, който казва тази фраза? Или питал ли си се защо го казва? Извинявай, ако не съм се изразила добре.
Интересно ми е за съществуването ти. Какво си видял и как стоят нещата? Как си се убедил, примерно, че някой не те сънува?
Не, не винаги съм щастлива. И когато не съм, се питам, за какво съм се хванала, че не пускам.. какво не ми харесва и защо, защо е важно за мен, дали мога да го променя, нужно ли е да го променям...и в тази тема си ги задавам тези въпроси постоянно...защото не се чувствам щастлива в нея...чувствам се неразбрана...и още повече...че няма интерес да бъда разбрана..струва ми се мудна, скована и никаква...
това ми напомни на една история:
..в най-първия ми ритуал със Сан Педро..бяхме в кръг край огъня, беше нощ..и не знам защо, но хората говореха много...аз вътрешно се ядосах...тея говорят само глупости...ядът ми нарасна и просто станах и се отделих от кръга, за да се успокоя, неосъзнавайки че вече ме е хванало. Спънах се в шаманката, която не видях, но съм отишла директно при нея. Тя ме попита как съм. Казах и, че ми се плаче. Тя ме прегърна и постояхме така..после попита - от кога не си показвала чувствата си?...оспорих го.. - показвам чувствата си.. -тогава?... не и отговорих...на ум, имайки предвид говорещите, си помислих..- те не разбират!...те не ме разбират!...аз не ги разбирам!...и долазих обратно в кръга...отпуснах се и се отворих..
|