Здравей отново, Ж,
В отговор на:
„… ти някаква медитативна практика имаш ли? правиш ли/правил ли си?”
Хм… правя опити (къде успешни, къде – не) да използвам минутите, в които не съм ангажиран с умствена работа (примерно докато пътувам в трамвая) за „успокояване на ума”. Само се съсредоточавам върху дъха (все едно ме увлича навътре-навън) без да се изолирам от околните звуци и усещания. Не знам дали това може да се приеме като медитативна практика, въпреки че по нещо напомня на Випасана, защото не навлизам в дълбоко съзерцание. Затова и не съм сигурен дали има много общо с техниката, приписвана на Буда, или пък интерпретацията на Ошо. Разбира се, ако не съм се успал сутрин, или пък вечер не съм напрегнат, също отделям време за едно по-дълбоко „умиротворение”, но не успявам всеки ден.
Знам че от всяко дърво свирка не става, затова не съм си поставил за цел да постигам резултати. Малко на олимпийски принцип съм приел, че важно е участието.
По правило не използвам никакви визуализации (ако това е връзката с илюзията), освен (инцидентно) при една даоска техника за енергиен масаж, която ми показаха наскоро. И то защото в подготвителната част трябва да събереш енергията в/около ръцете, при което се използва нещо като „чувствена визуализация” (представяш си движението на енергията не толкова като образ, макар че и това не е грешка, а като усещане).
Това е. Лаик съм в практиките. Мисля си, че ако в БГ имаше постоянен зен-център, бих ходил да медитирам сутрин при тях (например в Прага това е възможно). Чух за ДМ в София, но засега не искам да се впускам в това.
|